Притчи 9
1 Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,
La sabiduría edificó su casa. Labró sus siete columnas.
2 Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,
Degolló sus animales, Mezcló su vino, Sirvió su mesa,
3 Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:
Y envió a sus criadas A pregonarlo desde las más altas cumbres de la ciudad:
4 Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:
¡El que sea simple, venga acá! Al falto de entendimiento le quiero hablar:
5 Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,
¡Vengan, coman de mis manjares, Y beban del vino que mezclé!
6 Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,
¡Dejen la necedad y vivan, Pongan sus pies en el camino del entendimiento!
7 Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия лепва на себе си петно.
El que corrige al burlador se acarrea insultos. El que reprende al perverso se acarrea afrenta.
8 Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.
No reprendas al burlador, no sea que te aborrezca. Reprende al sabio, y te amará.
9 Давай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.
Da al sabio, y será aun más sabio. Enseña al justo, y aumentará su saber.
10 Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.
El temor a Yavé es el principio de la sabiduría, Y el conocimiento del Santísimo es el entendimiento.
11 Защото чрез мене ще се умножават дните ти. И ще ти се притурят години на живот.
Porque por mí se aumentarán tus días, Y años de vida se te añadirán.
12 Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.
Si eres sabio, para ti mismo eres sabio, Y si eres burlador, solo tú llevarás el daño.
13 Безумната жена е бъбрица, Проста е и не знае нищо.
La mujer necia es alborotadora. Es simple y nada sabe.
14 Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,
Se sienta en la puerta de su casa, O en los lugares más altos de la ciudad
15 И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, като им казва:
Para llamar a los que pasan, A los que van directo por sus sendas:
16 Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:
¡Todos los ingenuos vengan acá! Y dice a los faltos de cordura:
17 Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,
¡El agua robada es dulce! ¡El pan comido en oculto es sabroso!
