Притчи 24
1 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
ʻOua naʻa ke meheka ki he kakai angakovi, pea ʻoua naʻa ke holi ke kau mo kinautolu.
2 Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
He ʻoku fakakaukau ʻa honau loto ki he fakaʻauha, pea lea ʻa honau loungutu ki he fakamaveuveu.
3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
Ko e meʻa ʻi he poto ʻoku langa ai ha fale; pea ʻoku fokotuʻumaʻu ia ʻi he faʻa fakakaukau:
4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
Pea ko e meʻa ʻi he faʻa ʻilo ʻe fakapito ai ʻae ngaahi potu fale ʻaki ʻae ngaahi koloa mahuʻinga mo lelei.
5 Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
ʻOku mālohi ʻae tangata ʻoku poto, ʻio, ʻoku fakatupu ʻe he tangata faʻa ʻilo ʻa hono mālohi.
6 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
He te ke fakahoko hoʻo tau ʻi he fakakaukau poto: pea ʻi he tokolahi ʻa hono fakakaukauʻi ʻoku ai ʻae tuʻumālie.
7 Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
ʻOku ʻikai faʻa tatae ʻae poto ʻe he vale: ʻoku ʻikai mafaʻa hono ngutu ʻi he matapā.
8 Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
Ko ia ʻoku filioʻi ki he fai ʻo ha kovi ʻe ui ia ko e tangata pauʻu.
9 Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
Ko e mahalo ʻae vale ko e angahala ia: pea ko ia ʻoku faʻa manuki ko e fakalielia ia ki he kakai.
10 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
Kapau te ke pongia ʻi he ʻaho ʻoe mamahi, ta ʻoku siʻi ho mālohi.
11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
Kapau te ke taʻofi ke ʻoua naʻa ke fakamoʻui ʻakinautolu kuo takina ki he mate, pea mo kinautolu kuo teu ke tāmateʻi;
12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
Kapau te ke pehē, “Vakai, naʻe ʻikai te mau ʻilo ki ai;” ʻikai ʻoku tokangaʻi ia ʻe ia ʻoku ne ʻafioʻi ʻae loto? Pea ko ia ʻoku ne tauhi ho laumālie, ʻikai ʻoku ne ʻilo ia ki ai? Pea ʻikai ʻe ʻatu ʻe ia ki he tangata taki taha ʻae fakatatau ʻo ʻene ngaahi ngāue?
13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
ʻE hoku foha, kai ʻe koe ʻae honi, koeʻuhi ʻoku lelei ia; pea mo e ngeʻesi ʻoe hone ʻaia ʻoku melie ki ho ngutu:
14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
ʻE pehē ʻae ʻiloʻi ʻoe poto ki ho laumālie: ʻoka ke ka maʻu ia, ʻe hoko ai ʻae totongi, pea ʻe ʻikai motuhi hoʻo ʻamanaki.
15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
ʻE tangata angakovi, ʻoua naʻa ke toiʻi mo lamasi ʻae fale ʻoe māʻoniʻoni; ʻoua naʻa ke maumauʻi hono nofoʻanga:
16 Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
He ka hinga ʻae tangata angatonu ke liunga fitu, ʻoku ne toetuʻu hake: ka ʻe tō ʻae angahala ki he kovi.
17 Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
ʻOua naʻa ke fiefia ʻoka tō hifo ho fili, pea ʻoua naʻa fiefia ho loto ʻoka tūkia ia:
18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
Telia naʻa ʻafioʻi ia ʻe Sihova, pea kovi ia ʻi hono ʻao, pea ne fakatafoki hono houhau meiate ia.
19 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
ʻOua naʻa ke kau mo e kakai angakovi, pea ʻoua naʻa ke meheka ki he kakai angahala;
20 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
Koeʻuhi ʻe ʻikai ha totongi lelei ki he angakovi: ʻe tāmateʻi ke mate ʻae maama ʻae angahala.
21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
ʻE hoku foha, ke ke manavahē koe kia Sihova, pea mo e tuʻi: pea ʻoua naʻa ke kau kiate kinautolu ʻoku loto feliliuʻaki:
22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
Koeʻuhi ʻe tupu fakafokifā ʻenau tuʻutāmaki; pea ko hai ʻoku ne ʻiloʻi hona tautea fakatouʻosi?
23 И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
Ko e ngaahi meʻa ni foki ʻoku kau ki he poto. ʻOku ʻikai lelei ke filifilimānako ki he kakai ʻi he fai ʻoe fakamaau.
24 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
Ko ia ʻoku lea ʻo pehē ki he angakovi, “Ko e māʻoniʻoni koe;” ʻe fakamalaʻia ia ʻe he kakai, ʻe fehiʻa ʻaupito ki ai ʻae ngaahi puleʻanga:
25 Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
Ka ʻe hoko ʻae monūʻia kiate kinautolu ʻoku valokiʻi ia, mo e tāpuaki ʻoe lelei ʻe hoko kiate kinautolu.
26 Който дава прав отговор, Той целува в устни.
ʻE fekita ʻae kakai ki hono loungutu ʻo ia ʻoku faʻa tali aki ʻae lea ʻoku totonu.
27 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
Ke teuteu hoʻo ngāue ʻituʻa, pea ke teuteu ia ke taau mo koe ʻae ngoue; pea ke toki langa ho fale.
28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
ʻOua naʻa ke fakamoʻoni meʻa ki ho kaungāʻapi taʻehanototonu; pea ʻoua naʻa ke kākā ʻaki ho loungutu.
29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
ʻOua naʻa ke pehē, “Te u fai kiate ia ʻo hangē ko ʻene fai kiate au: te u ʻatu ki he tangata ʻo tatau mo ʻene ngāue.”
30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
Naʻaku ʻalu atu ki he ngoue ʻae fakapikopiko, mo e ngoue vaine ʻae tangata taʻefakakaukau;
31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
Pea vakai, kuo vaoa ia ʻi he ʻakau talatala, pea ʻufiʻufi ia ʻaki ʻae talatalaʻāmoa, pea kuo maumau hono ʻā maka ʻo ia.
32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
Naʻaku toki mamata, pea u fifili lahi ki ai: naʻaku sio ki ai, pea ne akonakiʻi au.
33 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
ʻIo, ʻe toe siʻi pe ʻae mohe, ʻe toe siʻi mo e moʻumohea, ʻe toe siʻi mo e fehulunaki ʻoe nima ke mohe:
34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
Pea pehē, ʻe haʻu ai hoʻo masiva ʻo hangē ha taha ʻoku fononga mai; mo hoʻo paea ʻo hangē ha tangata ʻoku toʻo mahafu.
