Притчи 23
1 Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
ʻOka ke ka nofo ke keinanga mo ha taha ʻoku pule, tokanga lahi ki he meʻa ʻoku ʻi ho ʻao:
2 Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
Pea kapau ko e tangata faʻa kai koe, ai ha hele ki ho kia.
3 Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
ʻOua naʻa ke holi ki heʻene ngaahi meʻa lelei: he ko e meʻakai kākā ia.
4 Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
ʻOua naʻa fai feinga ke ke koloaʻia: pea ʻoua naʻa falala ki ho poto ʻoʻou.
5 Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
He te ke sio fakamamaʻu ki he meʻa ʻoku ʻikai? He ko e moʻoni ʻoku ngaohi ʻe he koloa hono kapakau; ʻoku puna atu ia ʻo hangē ko e ʻikale ki he langi.
6 Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
ʻOua naʻa ke kai ʻi he mā ʻaʻana ʻoku manumanu hono mata, pea ʻoua naʻa ke holi ki heʻene ngaahi meʻakai lelei:
7 Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
He ko e ngaahi mahalo ʻo hono loto, ko ia ai pe ia: ʻoku ne pehē kiate koe, “Ke ke kai mo inu;” ka ʻoku ʻikai ʻiate koe hono loto.
8 Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
Ko e momoʻi meʻa kuo ke kai te ke toe lua ʻaki, pea mole mo hoʻo ngaahi lea lelei.
9 Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
ʻOua naʻa ke lea ʻi he telinga ʻoe vale, he te ne manukiʻi ʻae poto ʻo hoʻo ngaahi lea.
10 Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
ʻOua naʻa hiki ʻae kauʻā motuʻa; pea ʻoua naʻa faʻao ʻae potu ngoue ʻae tamai mate:
11 Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
He ʻoku māfimafi ʻa honau huhuʻi, pea te ne fai mo koe ʻi heʻenau meʻa.
12 Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
Fakatokangaʻi ho loto ki he akonaki, pea mo ho telinga ki he ngaahi lea ʻae ʻilo.
13 Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
ʻOua naʻa taʻofi ʻae tauteʻi mei he tamasiʻi: he kapau te ke taaʻi ia ʻaki ʻae meʻa tā, ʻe ʻikai mate ia.
He te ke tauteʻi ʻaki ia ʻae meʻa tā, ʻo fakahaofi ai hono laumālie mei heli. (Sheol h7585)
15 Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
ʻE hoku foha, kapau ʻe poto ho loto, ʻe fiefia ai hoku loto, ʻio, te u fiefia au.
16 Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
Ko e moʻoni ʻe fiefia hoku loto, ʻoka lea ʻaki ʻe ho loungutu ʻae ngaahi meʻa totonu.
17 Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
ʻOua naʻa meheka ho loto ki he angahala: ka ke manavahē koe kia Sihova ʻi he ʻaho kotoa pē.
18 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
He ko e moʻoni ʻoku ai ha ngataʻanga; pea ʻe ʻikai motuhi hoʻo ʻamanaki.
19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
Ke ke fanongo, ʻE hoku foha, pea ke poto, pea fakahinohino ho loto ʻi he hala.
20 Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
ʻOua naʻa ke kau mo e kakai faʻa inu ke konā, mo kinautolu ʻoku ʻuakai ki heʻenau meʻakai:
21 Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
Koeʻuhi ʻe iku ki he masiva ʻaia ʻoku faʻa konā mo faʻa ʻuakai: pea ko ia ʻoku faʻa mohe ʻe kofu mahaehae pe ia.
22 Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
Fakaongo ki hoʻo tamai naʻa ke tupu ai, pea ʻoua naʻa ke taʻeʻofa ki hoʻo faʻē ʻoka motuʻa ia.
23 Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
Fakatau mai ʻae moʻoni, pea ʻoua naʻa toe fakatau atu; ʻae poto, mo e akonaki, pea mo e faʻa fakakaukau.
24 Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
ʻE fiefia lahi ʻae tamai ʻaʻana ʻoku māʻoniʻoni: pea ko ia ʻoku ne maʻu ʻae tamasiʻi ʻoku poto ʻe fiefia ia ʻiate ia.
25 Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
ʻE fiefia ʻa hoʻo tamai mo hoʻo faʻē, pea ʻe fiefia ia naʻa ne fanauʻi koe.
26 Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
ʻE hoku foha, foaki mai ho loto, pea ke tokangaʻi ʻe ho mata ʻa hoku ngaahi hala.
27 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
He ʻoku tatau mo e luo taumamaʻo ʻae fefine faʻa feʻauaki; pea ko e fefine anga kehe ʻoku tatau mo e luo ʻapiʻapi.
28 Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
ʻOku ne toi foki ʻo hangē ha kaihaʻa, pea ʻoku ne fakatokolahi ʻae kau angahala ʻi he kakai.
29 Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
Ko hai ia ʻoku malaʻia? Ko hai ia ʻoku mamahi? Ko hai ia ʻoku ʻi he feʻiteʻitani? Ko hai ʻoku papūnoa? Ko hai ʻoku lavea noa pe? Ko hai ʻoku kulokula hono mata?
30 На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
Ko kinautolu ʻoku nofo fuoloa ke inu ke konā; ʻakinautolu ʻoku ʻalu ke kumi ʻae uaine kuo felingiʻaki.
31 Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
ʻOua naʻa ke sio ki he uaine ʻi heʻene kulokula, ʻi heʻene tuku hono lanu ʻi he ipu, pea ʻoku mālie hono inu.
32 Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
Koeʻuhi ʻe uʻu ia ʻamui ʻo hangē ha ngata, pea huhu foki ʻo hangē ko e ngata kona.
33 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
ʻE sio ho mata ki he kau fefine anga kehe, pea ʻe fakahā mei ho loto ʻae ngaahi meʻa fakafufū.
34 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
ʻIo, te ke hangē ha taha ʻoku tokoto hifo ʻi loto tahi, pe ha taha ʻoku mohe ʻi ha funga fanā.
35 Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
Te ke pehē ʻe koe, “Kuo nau taaʻi au, ka ʻoku ʻikai te u mamahi; pea kuo nau haha au, ka ʻoku ʻikai te u ongoʻi ia: te u ʻā ʻafē? Te u toe kumi pe ki ai.”
