Притчи 20

1 Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.

Ko e meʻa manuki ʻae kava, pea ko e meʻa fakatupu lili ʻae kava mālohi: pea ko ia kuo kākaaʻi ʻaki ia ʻoku taʻepoto.

2 Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.

Ko e tuputāmaki ʻoe tuʻi ʻoku hangē ko e ngungulu ʻae laione; pea ko ia ʻoku ne fakatupu ʻene houhau ʻoku fai angahala ia ki hono laumālie ʻoʻona.

3 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.

Ko e meʻa ongoongolelei ʻi ha tangata ke ne tuku ʻae kē: ka ʻoku fie kau ai ʻae vale kotoa pē.

4 Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.

‌ʻOku ʻikai ke keli ʻae fakapikopiko koeʻuhi ko e momoko; ko ia te ne faʻa kole ai ʻi he ututaʻu, ka ʻe ʻikai maʻu ha meʻa.

5 Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.

‌ʻOku hangē ko e vai loloto ʻae poto ʻi he loto ʻoe tangata; ka ʻe fusi hake ia ʻe he tangata faʻa fakakaukau.

6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?

‌ʻOku tokolahi ʻae kakai ʻoku taki taha viki ʻi heʻene lelei ʻaʻana: ka ko hai ʻoku ne faʻa ʻilo ki ha tangata angatonu.

7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.

‌ʻOku ʻeveʻeva ʻae tangata angatonu ʻi heʻene māʻoniʻoni: ʻoku monūʻia ʻa ʻene fānau kimui ʻiate ia.

8 Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.

Ko e tuʻi ʻoku nofo ʻi he nofoʻa ʻoe fakamaau, ʻoku ne fakahēʻi ʻae kovi ʻaki hono fofonga.

9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?

Ko hai ʻoku ne faʻa lea ʻo pehē, “Kuo u fakamaʻa hoku loto, ʻoku ou maʻa au mei heʻeku angahala?”

10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.

Ko e faikehekehe ʻi he fakamamafa meʻa, mo e faikehekehe ʻi he fuofua meʻa, ʻoku fakatou fakalielia tatau kia Sihova.

11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.

Naʻa mo e tamasiʻi, ʻoku ʻilo ia ʻi heʻene faianga; pe ʻoku maʻa ʻene ngāue, pe ʻoku totonu ia.

12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.

Kuo fakatou ngaohi ʻe Sihova ʻae telinga ke fanongo mo e mata ke sio ʻaki.

13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.

‌ʻOua naʻa ke manako ki he mohe, telia naʻa ke hoko ʻo masiva ai: ke ʻā pe ho mata, pea ʻe fakamākona koe ʻaki ʻae mā.

14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.

‌ʻOku pehē ʻe ia ʻoku fakatau, “Ko e meʻa noa pe ʻena, ko e meʻa noa pe ʻena,” ka ʻoka ʻalu ia ʻi hono hala, ʻoku ne toki polepole.

15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.

‌ʻOku ai ʻae koula, pea taʻefaʻalaua ʻae ngaahi maka koloa; ka ko e teunga mahuʻinga ʻae loungutu ʻoe poto.

16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.

Ke toʻo pe ʻae kofu ʻoʻona ʻoku tongia ha taha ʻoku taʻeʻiloʻi: pea ke maʻu mei ai ʻae tuku paʻanga ko e langomekina ʻoe fefine muli.

17 Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.

Ko e mā ʻoku maʻu ʻi he kākā ʻoku ifoifo lelei ki he tangata: ka ʻe toki fakafonu kimui ʻa hono ngutu ʻaki ʻae pata.

18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.

‌ʻOku tuʻumaʻu ʻae tuʻutuʻuni kotoa pē ʻi he fakakaukau: pea ka hoko ʻae tau, ke tomuʻa fakakaukau lelei ki ai.

19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.

Ko ia ʻoku ʻalu fano ko e faʻa fafana ʻoku fakahā ʻe ia ʻae ngaahi tala fufū: ko ia ʻoua naʻa ke kau kiate ia ʻoku faʻa lapu ʻaki hono loungutu.

20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.

Ko ia kotoa pē ʻoku kape ki heʻene tamai pe ki heʻene faʻē, ʻe tāmateʻi ke mate ʻa hono maama ʻi he fakapoʻuli ʻoe ʻuliʻuli.

21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.

‌ʻE faʻa maʻu fakavave ha tofiʻa ʻi he kamataʻanga: ka e ʻikai fakamonūʻia ia ʻi hono ikuʻanga.

22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.

‌ʻOua naʻa ke pehē ʻe koe, “Te u totongi ʻeau ki he kovi;” ka ke tatali pe kia Sihova, pea te ne fakamoʻui koe.

23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.

Ko e faikehekehe ʻi he fakamamafa meʻa, koe fakalielia ia kia Sihova: pea ko e meʻa fakamamafa kākā ʻoku ʻikai lelei ia.

24 Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?

‌ʻOku pule pe ʻa Sihova ki he tangata ʻi hono ngaahi ʻaluʻanga: pea ko ia, ʻe faʻa ʻiloʻi fēfē ʻe he tangata ʻa hono hala ʻoʻona?

25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.

Ko e kai ʻoe meʻa ʻoku tapu ko e tauhele ia ki he tangata kuo ne fai ia: pea ʻoku pehē foki ʻae fai ʻoe fuakava, kae toki fehuʻi kimui ki hono ʻuhinga.

26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.

‌ʻOku fakamovetevete ʻae angahala ʻe he tuʻi ʻoku poto; ʻo ne taʻomi ʻakinautolu ʻaki ʻae meʻa teka.

27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.

Ko e laumālie ʻoe tangata ko e maama ia meia Sihova, ʻoku fakamaama ʻae potu kotoa pē ʻoku ʻi loto ʻiate ia.

28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.

‌ʻOku fakamoʻui ʻae tuʻi ʻe he ʻaloʻofa mo e moʻoni: pea ʻoku fokotuʻumaʻu hono nofoʻa ʻi he ʻaloʻofa.

29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.

Ko e toulekeleka ʻoe kau talavou ʻa honau mālohi: pea ko e meʻa matamatalelei ʻi he kau mātuʻa ko honau ʻuluhinā.

30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.

Ko e lavea ʻoku toka ʻuli ko e faitoʻo ia ki he kovi: ʻoku pehē foki hono ʻaonga ʻoe tautea ki he ngaahi potu ʻi loto.