Притчи 19

1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

‌ʻOku lelei lahi hake ʻae tangata ʻoku masiva kae ʻalu ʻi heʻene angatonu, ʻiate ia ʻoku kovi hono loungutu, pea ʻoku vale.

2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.

Ko eni foki, ʻoku ʻikai lelei ki he laumālie ke taʻepoto: pea ko ia ʻoku ʻoho veʻe vave ʻoku angahala ia.

3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

Ko e meʻa ʻi he vale ʻoe tangata ʻoku pikopiko ai hono hala: pea ʻoku lāunga ai hono loto kia Sihova.

4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,

‌ʻOku fakatokolahi ʻae kaumeʻa ʻe he koloa: ka ʻoku vāmamaʻo ʻae masiva mo hono kaungāʻapi.

5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

‌ʻE ʻikai tuku ke taʻetautea ʻae fakamoʻoni loi, pea ʻe ʻikai hao ia ʻaia ʻoku faʻa lea ʻaki ʻae loi.

6 Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

‌ʻE kole tōtōaki ʻe he tokolahi ke ʻofa mai ʻae houʻeiki: pea ʻoku kaumeʻa ʻae kakai kotoa pē mo ia ʻoku faʻa foaki.

7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.

‌ʻOku fehiʻa ki he masiva ʻa hono tokoua kotoa pē: kae huanoa ʻae fakamōmoa ʻa hono kāinga pe kiate ia! ʻOku ne tangi toupili kiate kinautolu, ka ʻoku nau taʻetokangaʻi.

8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

Ko ia ʻoku maʻu ʻae poto ʻoku ʻofa ia ki hono laumālie ʻoʻona: pea ko ia ʻoku tauhi ʻae faʻa ʻilo ʻe maʻu ʻe ia ʻae lelei.

9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

‌ʻE ʻikai tuku ke taʻetautea ʻae fakamoʻoni loi, pea ʻe fakaʻauha ia ʻaia ʻoku faʻa lea ʻaki ʻae loi.

10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

‌ʻOku ʻikai ngali mo e vale ʻae fiefia; kae huanoa hono taʻengali ʻoe pule ʻae tamaioʻeiki ki he houʻeiki.

11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

‌ʻOku fakatuotuai ʻae ʻita ʻe he fakapotopoto ʻae tangata: pea ko e meʻa ʻoku ne ongoongolelei ai ko ʻene fakamolemole ha angahala.

12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

‌ʻOku tatau ʻae tuputāmaki ʻoe tuʻi mo e ngungulu ʻae laione; ka ko ʻene loto lelei ʻoku hangē ko e hahau ki he mohuku.

13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

Ko e foha vale ko e fakamamahiʻi ia ʻo ʻene tamai: pea ko e faʻa kē ʻae fefine ʻoku mali ʻoku tatau mo e hafu maʻuaipē ʻae vai.

14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

Ko e fale mo e koloa ko e tofiʻa ia ʻokinautolu kuo hoko ko e tamai: pea ko e fefine alafia ʻoku anga fakapotopoto ʻoku meia Sihova ia.

15 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

‌ʻOku hoko ʻae mohe maʻu ʻi he fakapikopiko; pea ʻe fakamamahi ʻaki ʻae fiekaia ʻae laumālie ʻoku fakapikopiko.

16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

Ko ia ʻoku tauhi ʻae fekau ʻoku ne tauhi ki hono laumālie ʻoʻona: ka ko ia ʻoku taʻetokanga ki hono ngaahi hala ʻe mate ia.

17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

Ko ia ʻoku manavaʻofa ki he masiva ʻoku foaki ʻe ia kia Sihova: pea ko ia kuo ne foaki te ne toe totongi kiate ia.

18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.

Tautea ho foha ʻi he lolotonga ʻoku ai ha ʻamanaki lelei kiate ia, pea ʻoua naʻa ke mamae koeʻuhi ko ʻene tangi.

19 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

‌ʻE hoko ʻae tautea ki he tangata ʻoku faʻa ʻita: he kapau te ke langomakiʻi ia, te ke toe fiu pe ʻi hono fai.

20 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.

Fanongo ki he tala fakapoto, pea ke maʻu ʻae akonaki, koeʻuhi ke ke poto ai ʻi ho ngataʻanga.

21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

‌ʻOku lahi ʻae filioʻi ʻi he loto ʻoe tangata; ka e tuʻumaʻu pē ʻae tuʻutuʻuni ʻa Sihova.

22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.

‌ʻOku holi ʻae tangata ke ne angalelei: pea ʻoku lelei hake ʻae tangata masiva ʻi he tangata ʻoku loi.

23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

‌ʻOku hoko ki he moʻui ʻae manavahē kia Sihova: pea ʻe nofo fiemālie ʻaia ʻoku ne maʻu ia; ʻe ʻikai ʻaʻahi kiate ia ha kovi.

24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

‌ʻOku fakafufū ʻe he tangata fakapikopiko ʻa hono nima ki hono fatafata, pea ʻoku ʻikai te ne toe faʻa ʻomi ia ki hono ngutu.

25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

Teʻia ʻaia ʻoku manuki, pea ʻe tokanga ai ʻae taʻepoto: pea valokiʻi ia ʻoku faʻa fakakaukau, pea te ne ʻilo ai ʻae poto.

26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

Ko ia ʻoku ne fakamasivaʻi ʻa ʻene tamai, pea kapusi atu ʻa ʻene faʻē, ko e foha ia ʻoku tupu ai ʻae mā, pea ʻoku haʻu mo ia ʻae manuki.

27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

‌ʻE hoku foha, ke tukuā, pea ʻoua naʻa ke fanongo ki he akonaki ʻaia, ʻoku tupu ai ʻae hē mei he ngaahi lea ʻae poto.

28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

‌ʻOku manukiʻi ʻae fakamaau ʻe he fakamoʻoni angakovi: pea ʻoku kai ʻae kovi ʻe he ngutu ʻoe angahala.

29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.

‌ʻOku talifaki ʻae ngaahi malaʻia ki he kau manuki, mo e ngaahi tā ki he tuʻa ʻoe kakai vale.