Притчи 14

1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

‌ʻOku langa hake hono fale ʻe he fefine kotoa pē ʻoku poto: ka ʻoku holoki hifo ia ʻe he vale ʻaki hono nima.

2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.

Ko ia ʻoku ʻeveʻeva ʻi heʻene angatonu ʻoku manavahē ia kia Sihova: ka ko ia ʻoku pikopiko ʻi hono ngaahi hala ʻoku ne fehiʻa kiate ia.

3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.

‌ʻOku ai ʻae vaʻa ʻoe laukau ʻi he ngutu ʻoe vale: ka ʻoku fakamoʻui ʻae poto ʻe honau loungutu.

4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

‌ʻI he potu ʻoku ʻikai ai ha fanga pulu ʻoku maʻa ai ʻae ʻaiʻanga kai: ka ʻoku ai ʻae tupu lahi ʻi he mālohi ʻoe pulu.

5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

‌ʻE ʻikai faʻa loi ʻae fakamoʻoni angatonu: ka ʻe lea loi pe ʻae fakamoʻoni loi.

6 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.

‌ʻOku kumi ʻae poto ʻe he manuki, ka ʻoku ʻikai te ne ʻilo ia: ka ʻoku maʻungofua ʻae poto kiate ia ʻoku fakakaukau.

7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

‌ʻAlu atu mei he ʻao ʻoe tangata vale, ʻoka ke ka mamata ʻoku ʻikai ʻiate ia ʻae loungutu ʻoe poto.

8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

Ko e poto eni ʻae fakamākukanga ke ne ʻilo pe hono hala: ka ko e vaʻinga ʻae vale ko e kākā ia.

9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.

‌ʻOku manukiʻi ʻae angahala ʻe he kakai vale: ka ʻoku ai ʻae lelei ʻi he haʻohaʻonga ʻoe māʻoniʻoni.

10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

‌ʻOku ʻilo ʻe he loto ʻa ʻene mamahi ʻaʻana: pea ʻoku ʻikai ke kau ha taha kehe ʻi heʻene fiefia.

11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

‌ʻE holoki hifo ʻae fale ʻoe angahala: ka ʻe maʻu pe ʻae lelei ʻi he fale fehikitaki ʻoe angatonu.

12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

‌ʻOku ai ʻae hala ʻoku matamata totonu ki he tangata, ka ko hono ngataʻanga ko e ngaahi hala ʻoe mate.

13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

‌ʻI he lolotonga ʻae kata, ʻoku mamahi ai ʻae loto: pea ko e ikuʻanga ʻoe vākē ko ia ko e māfasia.

14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.

‌ʻE fakafonu ʻaia ʻoku fakaholomui ʻi loto ʻaki hono ngaahi hala ʻoʻona: pea ʻe mākona ʻae tangata angalelei meiate ia pe.

15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

‌ʻOku tui ʻe he taʻepoto ki he lea kotoa pē: ka ʻoku tokanga lahi ʻaia ʻoku anga fakapotopoto ki heʻene ʻalu.

16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

‌ʻOku manavahē ʻae tangata poto, ʻo ne fakamamaʻo mei he kovi: ka ʻoku fakalili ʻae vale, mo faʻa polepole.

17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

‌ʻOku fai vale ia ʻaia ʻoku ʻita vave: pea ʻoku tupu ʻae fehiʻa ki he tangata ʻoku filioʻi kovi.

18 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

‌ʻOku maʻu ʻe he fakavalevale ʻae vale: ka ʻoku tatā ʻaki ʻae poto ʻaia ʻoku fakamākukanga.

19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,

‌ʻOku punou ʻae angakovi ʻi he ʻao ʻoe angalelei: pea mo e angahala ʻi he matapā ʻoe māʻoniʻoni.

20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

‌ʻOku fehiʻanekina ʻae tangata masiva ʻe hono kaungāʻapi: ka ʻoku toko lahi ʻakinautolu ʻoku ʻofa ki he koloaʻia.

21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

Ko ia ʻoku fehiʻa ki hono kaungāʻapi ko e fai hala ia: ka ʻoku monūʻia ia ʻaia ʻoku angaʻofa ki he masiva.

22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро

‌ʻIkai ʻoku hē ʻakinautolu ʻoku filioʻi kovi? Ka ʻe ʻoe kakai ʻoku filioʻi lelei ʻae ʻaloʻofa mo e moʻoni.

23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

‌ʻOku ai hono ʻaonga ʻoe ngāue kotoa pē: ka ko e faʻa lea ʻae loungutu ʻoku tupu ai ʻae masiva.

24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.

Ko e koloa ʻae poto ko honau tatā ia: ka ko e fai vale ʻae vale ko honau vale ia.

25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.

‌ʻOku fakamoʻui ʻae ngaahi laumālie ʻe he fakamoʻoni ʻoku moʻoni: ka ʻoku lea ʻaki ʻae loi ʻe he fakamoʻoni loi.

26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

‌ʻOku ai ʻae falala mālohi ʻi he manavahē kia Sihova: pea ʻe maʻu ʻe heʻene fānau ʻae potu hūfanga.

27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

Ko e manavahē kia Sihova ko e matavai ia ʻoe moʻui, ke tau hao ai mei he ngaahi tauhele ʻoe mate.

28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

‌ʻOku ongoongo lahi ha tuʻi ʻi he toko lahi ʻo hono kakai: ka ko e masiva kakai ko e vaivaiʻanga ia ʻoe houʻeiki.

29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

‌ʻOku poto lahi ia ʻaia ʻoku fakatuotuai ʻene ʻita: ka ko ia ʻoku ʻoho vave hono loto ʻoku fakahikihiki ʻe ia ʻae vale.

30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

Ko e loto angamalū ko e moʻui ia ʻae kakano: ka koe meheka koe fakapopo ia ʻoe ngaahi hui.

31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

Ko ia ʻoku fakamālohiʻi ʻae masiva ʻoku manukiʻi ʻe ia ʻa hono Tupuʻanga: ka ko ia ʻoku fakaʻapaʻapa kiate ia, ʻoku angaʻofa ia ki he masiva.

32 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.

‌ʻOku kapusi atu ʻae angakovi ʻi heʻene angahala: ka ʻoku maʻu ʻe he māʻoniʻoni ʻae ʻamanaki lelei ʻi heʻene mate.

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

‌ʻOku nofo ʻae poto ʻi he loto ʻo ia ʻoku maʻu ʻae faʻa ʻilo: ka ʻoku fakahā mai ʻaia ʻoku ʻi he loto ʻoe kakai vale.

34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

‌ʻOku hiki hake ʻe he māʻoniʻoni ʻae puleʻanga. ka ko e meʻa fakamā ʻae angahala ki he ngaahi puleʻanga.

35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

‌ʻOku ʻofeina ʻe he tuʻi ʻae tamaioʻeiki ʻoku poto: ka ʻoku houhau ia kiate ia ʻoku tupu mei ai ʻae mā.