Притчи 13

1 Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.

‌ʻOku ongoʻi ʻe he foha ʻoku poto ʻae akonaki ʻa ʻene tamai: ka ʻoku ʻikai ke maʻu ʻae valoki ʻe he faʻa manuki.

2 От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.

‌ʻE kai ʻe he tangata ʻae lelei ʻi he fua ʻo hono ngutu: ka ʻe hoko ʻae fakamālohi ki he laumālie ʻoe kakai fai kovi.

3 Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.

Ko ia ʻoku vakai ki hono ngutu, ʻoku tauhi ʻe ia ʻene moʻui: ka ʻe hoko ʻae fakaʻauha kiate ia ʻoku fakamanga lahi hono loungutu.

4 Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.

‌ʻOku holi ʻae laumālie ʻoe fakapikopiko, ka ʻoku ʻikai te ne maʻu ha meʻa: ka ʻe fafangaʻi ʻae laumālie ʻoe faʻa ngāue.

5 Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.

‌ʻOku fehiʻa ki he loi ʻae tangata māʻoniʻoni: ka ko e tangata angahala ko e fakalielia ia, pea ʻoku hoko ia ʻo mā.

6 Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.

‌ʻOku fokotuʻumaʻu ʻi hono hala ʻe he māʻoniʻoni ʻaia ʻoku angatonu; ka ʻoku tulaki hifo ʻe he kovi ʻaia ʻoku angahala.

7 Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.

‌ʻOku ai ʻaia ʻoku ne fakamaʻumeʻaʻi ia, ka ʻoku ne masiva pe: pea ʻoku ai ʻaia ʻoku ne fakamasivaʻi ia, ka ʻoku maʻu ʻe ia ʻae koloa lahi.

8 Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.

Ko e koloa ʻae tangata ko e huhuʻi ia ʻo ʻene moʻui: ka ʻoku ʻikai fanongo ki he valoki ʻae masiva.

9 Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.

‌ʻOku fiefia ʻae maama ʻoe māʻoniʻoni ka ʻe tāmateʻi ʻae maama ʻoe angahala.

10 От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.

‌ʻOku tupu pe ʻi he fielahi ʻae fekeʻikeʻi: ka ʻoku maʻu ʻae poto ʻekinautolu kuo akonakiʻi lelei.

11 Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.

Ko e koloa ʻoku maʻu ʻi he vikiviki ʻe fakaʻaʻau ia ke ʻosi: ka ʻe fakalahi ia kiate ia ʻoku tānaki ʻi he faʻa ngāue.

12 Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.

‌ʻOku pongia ʻae loto ʻi he ʻamanaki ʻoku tuai ʻene hoko: pea ka hoko mai ʻaia ʻoku holi ki ai, ʻoku hangē ia ko e ʻakau ʻoe moʻui.

13 Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.

‌ʻE fakaʻauha ia ʻaia ʻoku fehiʻa ki he folofola: ka ʻe fiemālie pe ia ʻaia ʻoku manavahē ki he fekau.

14 Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.

Ko e fono ʻae poto ko e matavai ia ʻoe moʻui, ke tau hao ai mei he ngaahi tauhele ʻoe mate.

15 Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.

‌ʻOku tupu mei he fakakaukau lelei ʻae ʻofa: ka ʻoku faingataʻa ʻae hala ʻoe kakai angahala.

16 Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,

‌ʻOku faʻa kau ki he ʻilo ʻae tangata fakapotopoto: ka ʻoku fakahā pe ʻe he vale ʻa ʻene vale.

17 Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.

‌ʻOku tō ki he kovi ʻae talafekau angakovi: ka ko e fakamoʻui ʻae talafekau ʻoku angatonu.

18 Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.

‌ʻE hoko ʻae masiva mo e mā kiate ia ʻoku ne tekeʻi ʻae akonaki: ka ʻe hakeakiʻi ia ʻaia ʻoku tokanga ki he valoki.

19 Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.

‌ʻOku huʻamelie ki he laumālie ʻae hoko mai ʻoe meʻa ʻoku tau holi ki ai: ka ko e meʻa fakalielia ki he vale ʻae tafoki mei he kovi.

20 Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.

Ko ia ʻoku ʻaʻeva fakataha mo e kakai poto ʻe poto ai ia: ka ʻe fakaʻauha ia ʻoku kaumeʻa mo e kakai vale.

21 Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.

‌ʻOku tulia ʻae kau angahala ʻe he kovi: ka ʻe toe totongi ʻaki ʻae lelei kiate kinautolu ʻoku māʻoniʻoni.

22 Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,

‌ʻOku tuku ʻae tofiʻa ʻe he tangata angalelei ki he fānau ʻa ʻene fānau: ka ko e koloa ʻae angahala kuo tānaki maʻa e kakai angatonu.

23 Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.

‌ʻOku ai ʻae meʻakai lahi ʻi he faʻa keli ʻae masiva: ka ʻoku ai ʻoku maumauʻi ko e meʻa ʻi he masiva poto.

24 Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.

Ko ia ʻoku ne taʻofi ʻene meʻa kinikinisi ʻoku ne fehiʻa ki hono foha: ka ko ia ʻoku ʻofa ki ai ʻoku ne tautea ia ʻoka ʻaonga ke fai.

25 Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.

‌ʻOku kai ʻe he māʻoniʻoni ke fakamākona hono laumālie: ka ʻe fiekaia ʻae kete ʻoe angahala.