Йов 24
1 Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
¿Por qué no son reservados los tiempos oportunos por ʼEL-Shadday? ¿Por qué los que lo conocen no vislumbran sus días?
2 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
Hay los que remueven los linderos, roban los rebaños y los devoran,
3 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
se llevan el asno de los huérfanos, toman en prenda el buey de la viuda,
4 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
apartan del camino a los necesitados y hacen que se escondan todos los pobres de la tierra.
5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
Allí están, como asnos del desierto. Salen a su tarea y buscan con ansia el sustento. La región fría es la que ofrece alimento a sus hijos,
6 Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
cosechan en campo ajeno, y tienen que rebuscar en la viña del perverso.
7 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
Pasan la noche desnudos, faltos de ropa y no tienen cobertura contra el frío.
8 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
El aguacero de las montañas los empapa, y se pegan a las rocas por falta de refugio.
9 Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
Hay otros que arrancan del pecho al huérfano, y toman en prenda al bebé del pobre.
10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
Hacen que anden mudos, sin ropa, y quitan las gavillas al hambriento,
11 Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
los que exprimen el aceite en sus molinos, y pisan sus lagares, pero tienen sed.
12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
Desde la ciudad gimen los hombres y claman los heridos, pero ʼElohim no atiende sus necedades.
13 Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
Son los que se rebelan contra la luz. No quieren conocer sus caminos ni están en sus sendas.
14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
De madrugada se levanta el asesino, mata al pobre y al menesteroso, y de noche actúa como ladrón.
15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
El adúltero espera la llegada de la noche y se dice: Nadie me verá. Y cubre su cara.
16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
Mina las casas en la oscuridad. Durante el día se encierra. No conoce la luz del sol.
17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
Porque la mañana le es lo mismo que densa oscuridad, porque está familiarizado con los terrores de densa oscuridad.
18 Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
Es veloz sobre la superficie del agua. Su parte es maldita en la tierra. No volverá por el camino de las viñas.
Como la sequía y el calor le roban el agua a la nieve, así hace el Seol a los que pecaron. (Sheol h7585)
20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
Los olvidará el seno materno. Dulce será su sabor a los gusanos. Nunca serán recordados, y como un árbol serán quebrantados los perversos.
21 Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
Porque maltrataron a la estéril, a la que no da a luz, y no hacen bien a la viuda.
22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
La sequía arruina también a los poderosos con su poder. Se levantan y no creen ni en su propia vida.
23 Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
ʼElohim les da seguridad, y ellos confían en ella. Los ojos de Él observan sus caminos.
24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
Aunque ensalzados por un tiempo, desaparecen. Son abatidos, marchitados como plantas y cortados como espigas.
25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
Si esto no es así, ¿quién me puede probar que soy un mentiroso, y dejar sin valor mis palabras?
