Йов 16

1 Тогава Иов в отговор рече:

Entonces Job respondió:

2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

Oí muchas cosas como éstas. Consoladores molestos son todos ustedes.

3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?

¿Habrá fin para las palabras vanas? ¿Qué te incita a responder?

4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

Yo también podría hablar como ustedes. Si su alma estuviera en lugar de la mía, podría hilvanar vocablos contra ustedes y menear la cabeza contra ustedes.

5 Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.

Pero los alentaría con mis palabras, y la consolación de mis labios calmaría su dolor.

6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

Si hablo, no cesa mi dolor. Si me abstengo, ¿se aleja de mí?

7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

Ahora me agotó. Desoló a toda mi compañía.

8 Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

Colocaste una mano firme contra mí y me llenaste de arrugas, lo cual es un testigo contra mí. Mi flacura es una evidencia adicional que testifica en mi cara.

9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

Mi adversario lanzó su mirada contra mí. Me odió, me persiguió, su furor me destrozó, contra mí cruje sus dientes, fija sus ojos contra mí,

10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

abren sus bocas contra mí, hieren mis mejillas con afrenta, se unieron contra mí.

11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

ʼElohim me entregó a los perversos y me empujó hacia las manos de los impíos.

12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

Yo estaba tranquilo, pero Él me quebrantó. Me agarró por el cuello, me destrozó y me colocó como blanco de sus flechas.

13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

Sus arqueros me rodearon, atraviesan mis riñones y no perdonan. Derraman mi hiel a tierra,

14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

abren brecha tras brecha en mí y arremeten contra mí como un guerrero.

15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.

Cosí tela áspera sobre mi piel y coloqué mi cabeza en el polvo.

16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

Mi cara está enrojecida de tanto llorar. Sobre mis párpados se afirma la sombra de la muerte,

17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

aunque no hubo violencia en mis manos, y fue pura mi oración.

18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.

¡Oh tierra, no encubras mi sangre, ni haya lugar de reposo para mi clamor!

19 Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.

Ciertamente ahora mi testigo está en el cielo, en las alturas, el que atestigua a mi favor.

20 Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,

Mis amigos son mis burladores. Mis ojos lloran ante ʼElohim.

21 Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!

¡Ojalá pudiera disputar el hombre ante ʼElohim, como un hombre con su prójimo!

22 Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.

Porque cuando pasen algunos años, me iré por el camino que no tiene regreso.