Второзаконие 25

1 Ако се появи разпра между човеци, и дойдат пред съда, и съдиите ги съдят, тогава нека оправдаят правия и осъдят виновния.

“Kapau ʻe ai ha fakakikihi ʻi he kau tangata, pea nau omi ki he fakamaau, ke fakamaauʻi ʻakinautolu ʻe he kau fakamaau: pea kenau fakatonuhia ʻae māʻoniʻoni, mo fakahalaia ʻae angahala.

2 И ако виновният е заслужил за бой, съдията да заповяда да го повалят долу и да му ударят удари пред него, с брой, според престъплението му.

Pea ʻe pehē, kapau ʻoku totonu ke taaʻi ʻae angakovi, ʻe fekau ʻe he fakamaau ke fakatokoto ia ki lalo, pea ke taaʻi ia ʻi hono ʻao ʻo fakatatau ki heʻene kovi, mo e tā ʻoku lau.

3 Четиридесет удара може да му се ударят, а не повече; да не би, като превишават и му ударят много повече удари, брат ти да бъде унижен пред очите ти.

‌ʻE ngofua ke ʻai ke fāngofulu ʻae tā, ka ʻe ʻikai fakalahi ia: telia, ʻi heʻene fakalahi ia, ʻo taaʻi ʻaki ʻae tā lahi hake ʻi he ngaahi tā ni, ʻe hoko ai ho tokoua ko e kovi lahi ʻi ho ʻao.

4 Да не обвързваш устата на вола когато вършее.

“ʻOua naʻa ke nonoʻo ʻae ngutu ʻoe pulu ʻi heʻene malaki ʻae uite.

5 Ако живеят братя заедно, и един от тях умре бездетен, жената на умрелия да не се омъжи вън от семейството ме за чужд; братът на мъжа й да влезе при нея и да я вземе за своя жена, и да изпълни към нея длъжността на девер.

“Kapau ʻoku nofo fakataha ʻae kāinga, pea pekia hanau tokotaha, pea ʻikai ha fānau, ʻoua naʻa fakamaʻu ʻae uaifi ʻo ia kuo pekia mo ha taha mamaʻo: kae ʻalu kiate ia ʻae tokoua ʻo hono husepāniti, ʻo ʻomi kiate ia ko hono uaifi, pea fai ai ʻae ngāue ʻoe tokoua ʻoe husepāniti kiate ia.

6 И първородният, когото тя роди, да наследи в името на умрелия му брат, за да се не изличи името на умрелия му от Израиля.

Pea ʻe pehē, ko e ʻuluaki tama ʻoku fanauʻi ʻe hoko ia ki he hingoa ʻo hono tokoua ʻaia kuo pekia, koeʻuhi ke ʻoua naʻa tāmateʻi hono hingoa mei ʻIsileli.

7 Но ако човекът не желае да вземе жената на брат си, тогава братовата му жена да отиде на градските порти при старейшините и да рече: Деверът ми отказа да възстанови името на брата си в Израиля; не иска да изпълни към мене длъжността на девер.

Pea kapau ʻoku ʻikai lelei ki he tangata ke ʻomi kiate ia ʻae uaifi ʻo hono tokoua, tuku ke ʻalu ʻae uaifi ʻo hono tokoua ki he kau mātuʻa, ʻo lea pehē, ‘ʻOku taʻeloto ʻae tokoua ʻo hoku husepāniti, ke fakatupu ʻae hingoa ki hono tokoua ʻi ʻIsileli, ʻoku ʻikai fie fai ʻe ia ʻae ngāue ʻae tokoua ʻo hoku husepāniti.’

8 Тогава старейшините на града му да го повикат и да му говорят; и ако той постоянствува и казва: Не желая да я взема,

Pea ʻe toki fekau kiate ia ʻe he kau mātuʻa ʻo ʻene kolo, ʻonau lea kiate ia: pea kapau ʻoku maʻu pe hono loto, ʻo ne pehē, ʻOku ʻikai lelei kiate au ke maʻu ia;

9 тогава братовата му жена да пристъпи при него пред старейшините, и като изуе обувката от ногата му да плюе на лицето ми, и да проговори и рече: Така ще се прави на човек, който не иска да въздига дома на брата си.

‌ʻE toki haʻu kiate ia ʻae uaifi ʻo hono tokoua ʻi he ʻao ʻoe kau mātuʻa, ʻo ne vete hono topuvaʻe mei hono vaʻe, pea ʻaʻanu ki hono mata, pea ne lea ʻo pehē, ‘ʻE pehē pe hono fai ki he tangata ʻaia ʻoku ʻikai loto ke langa hake ʻae fale ʻo hono tokoua.’

10 И той да се нарича в Израиля с името: Домът на изутия.

Pea ʻe ui hono hingoa ʻi ʻIsileli, ‘Ko e fale ʻo ia kuo vete hono topuvaʻe.’

11 Ако се сбият човеци помежду си, и жената на единия, като пристъпи да освободи мъжа си от ръката на тогова, който го бие, простре ръката си та го хване за срамните му части,

“Kapau ʻe kē ha ongo tangata ʻo fefaʻuhi ʻo fai, pea haʻu ʻae uaifi ʻoe tokotaha ke fakamoʻui hono husepāniti mei he nima ʻo ia ʻoku ne taaʻi ia, pea mafao atu hono nima, ke puke ia ʻi he potu fufū:

12 тогава да отсечеш ръката й; окото ти да я не пожали.

Te ke tutuʻu hono nima, ʻoua naʻa ʻofa ho mata kiate ia.

13 Да нямаш в торбата си различни теглилки, тежки и леки.

“ʻOua naʻa ke ʻai ʻi hoʻo kato ʻae ngaahi maka fakamamafa kehekehe, ʻae lahi mo e siʻi.

14 Да нямаш в къщата си различни ефи, голяма и малка.

‌ʻOua naʻa ke maʻu ʻi ho fale ʻae puha fua kehekehe, ʻae lahi mo e siʻi.

15 Вярна и права теглилка да имаш; вярна и права ефа да имаш; за да се продължат дните ти на земята, която Господ твоят Бог ти дава.

Ka ke maʻu ʻe koe ʻae maka haohaoa mo totonu, mo e puha fua haohaoa mo totonu ko ia te ke maʻu: koeʻuhi ke fakalōloa ai ho ngaahi ʻaho ʻi he fonua ʻaia ʻoku foaki ʻe Sihova ko ho ʻOtua kiate koe.

16 Защото всички, които вършат това, всички, които вършат неправда, с мерзост на Господа твоя Бог.

He ko kinautolu kotoa pē ʻoku fai meʻa pehē, mo ia kotoa pē ʻoku fai taʻemāʻoniʻoni, ko e meʻa kovi lahi ia kia Sihova ko ho ʻOtua.

17 Помни какво ти направи Амалик по пътя, когато излязохте из Египет,

“Manatu ki he meʻa naʻe fai ʻe ʻAmaleki kiate koe ʻi he hala, hili hoʻomou haʻu mei ʻIsipite;

18 как ти се противи по пътя и поради задните ти човеци, всичките останали надире от слабост, когато ти беше запретил и уморен; и той не се убои от Бога.

‌ʻA ʻene fakafetaulaki kiate koe ʻi he hala, ʻo ne teʻia ʻa homou mui fononga, ʻio ʻakinautolu kotoa pē naʻe muimui vaivai ʻiate koe, ʻi hoʻo vaivai mo hoʻo ongosia pea naʻe ʻikai manavahē ia ki he ʻOtua.

19 Поради това, когато те успокои Господ твоят Бог от всичките неприятели около тебе в земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство да я притежаваш, заличи спомена да я притежаваш, заличи спомена на Амалика изпод небето; да не забравиш.

Ko ia ʻe hoko ʻo pehē, ʻoka tuku kiate koe ʻe Sihova ko ho ʻOtua, ʻae mālōlō mei ho ngaahi fili kotoa pē ʻoku tuʻu takatakai, ʻi he fonua ʻaia ʻoku foaki ʻe Sihova ko ho ʻOtua kiate koe ko ho tofiʻa, te ke tāmateʻi ʻae manatu ki ʻAmaleki mei he lalo langi; ʻoua naʻa ke fakangaloʻi eni.