Второзаконие 28

1 Ако слушаш добре гласа на Господа твоя Бог и внимаваш да вършиш всичките Негови заповеди, които днес ти заповядвам, тогава Господ твоят Бог ще те въздигне над всичките народи на света.

Pea ʻe hoko ʻo pehē, “Kapau te ke tokanga lelei ki he fono ʻa Sihova ko ho ʻOtua, ke tokanga mo fai ʻene ngaahi fekau kotoa pē ʻaia ʻoku ou fekauʻi koe he ʻaho ni, ʻe hiki koe ʻe Sihova ko ho ʻOtua ke ke māʻolunga lahi koe ʻi he ngaahi puleʻanga kotoa pē ʻo māmani:

2 И всички тия благословения ще дойдат на тебе и ще почиват на тебе, ако слушаш гласа на Господа твоя Бог.

Pea ʻe hoko kiate koe ʻae ngaahi tāpuaki ni kotoa pē, ʻo fetaʻomi kiate koe, ʻo kapau te ke tokanga ki he leʻo ʻo Sihova ko ho ʻOtua.

3 Благословен ще бъдеш в града, и благословен ще бъдеш на полето.

‌ʻE monūʻia koe ʻi he kolo, pea ʻe monūʻia koe ʻi he ngoue.

4 Благословен ще бъде плодът на утробата ти, плодът на земята ти и плодът от добитъка ти, рожбите от говедата ти и малките от овците ти;

‌ʻE monūʻia ʻae fua ʻo ho sino, mo e fua ʻo hoʻo ngoue, mo e fua ʻo hoʻo fanga manu, mo hono tupu ʻo hoʻo fanga manu lalahi, mo hoʻo ngaahi fanga sipi.

5 благословен кошът ти и нощвата ти.

‌ʻE monūʻia hoʻo kato mo ho feleoko.

6 Благословен ще бъдеш при влизането си и благословен ще бъдеш при излизането си.

Te ke monūʻia koe ʻi hoʻo hū mai, pea monūʻia ʻi hoʻo ʻalu kituaʻā.

7 Господ ще направи да бъдат поразени пред тебе неприятелите, които се повдигат против тебе; през един път те ще излизат против тебе, а през седем пътища ще бягат от пред тебе.

‌ʻE pule ʻE Sihova ke teʻia ʻi ho ʻao ʻa ho ngaahi fili ʻoku tuʻu hake kiate koe: tenau haʻu kiate koe ʻi he hala ʻe taha, pea hola meiate koe ʻi he hala ʻe fitu.

8 Господ ще заповяда да дойде благословение на тебе в житниците ти и във всичките ти предприятия, и ще те благославя в земята, която Господ твоят Бог ти дава.

‌ʻE fekau ʻe Sihova ʻene tāpuaki kiate koe ʻi he ngaahi fale faʻoʻanga koloa, pea ʻi he meʻa kotoa pē ʻoku ke ʻai ho nima ki ai; pea te ne tāpuaki koe ʻi he fonua ʻaia ʻoku foaki kiate koe ʻe Sihova ko ho ʻOtua.

9 Господ ще те утвърди като свет народ за Сабе Си, според както ти се е клел, ако пазиш заповедите на Господа твоя Бог и ходиш в Неговите пътища;

‌ʻE fokotuʻumaʻu koe ʻe Sihova ko e kakai māʻoniʻoni kiate ia, ʻo hangē ko ʻene fuakava kiate koe, ʻo kapau te ke tauhi ʻae ngaahi fekau ʻa Sihova ko ho ʻOtua, ʻo ʻeveʻeva ʻi hono ngaahi hala.

10 И всичките племена на света ще видят, че ти се наричаш с Господното Име, и ще се боят от тебе.

Pea ʻe mamata ʻe he kakai kotoa pē ʻo māmani, kuo ui koe ʻi he huafa ʻo Sihova; pea tenau manavahē kiate koe.

11 Господ ще те направи да изобилваш с блага, в плода на утробата ти, в плода на добитъка ти и в плода на земята ти, върху земята, за която Господ се е клел на бащите ти да ти я даде.

Pea ʻe ngaohi koe ʻe Sihova ke lahi hoʻo lelei, ʻi he ngaahi fua ʻo ho sino, pea ʻi he fua ʻo hoʻo fanga manu lalahi, pea ʻi he ngaahi fua ʻo ho fonua, ʻi he fonua ʻaia naʻe fuakava ai ʻa Sihova ki hoʻo ngaahi tamai ke foaki kiate koe.

12 Господ ще ти отвори добрата Си съкровище, небето, за да дава дъжд на земята ти на времето му, и да благославя всичките дела на ръцете ти; и ти ще заемаш на много народи, а няма да вземаш на заем.

‌ʻE toʻo kiate koe ʻa Sihova ʻa ʻene koloa lelei, ʻae langi ke foaki mai ʻae ʻuha ki ho fonua ʻi hono faʻahitaʻu totonu, pea ke tāpuaki ʻae ngāue kotoa pē ʻa ho nima: pea te ke nō atu koe ki he ngaahi puleʻanga lahi, ka ʻe ʻikai te ke nō mai.

13 Господ ще те постави глава, а не опашка, та ще бъдеш само отгоре и няма да бъдеш отдолу, ако слушаш заповедите на Господа твоя Бог, които днес ти заповядвам, да ги пазиш и вършиш.

Pea ʻe ngaohi koe ʻe Sihova ko e ʻulu, ka ʻoku ʻikai ko e hiku; pea te ke māʻolunga pe ʻa koe, kae ʻikai te ke māʻulalo; ʻo kapau te ke tokanga ki he ngaahi fekau ʻa Sihova ko ho ʻOtua, ʻaia ʻoku ou fekau kiate koe he ʻaho ni, ke tokanga ki ai ʻo fai:

14 От думите, които днес ви заповядвам, да се не връщаш надясно или наляво, за да отидеш след други богове да им служиш.

Pea ʻe ʻikai te ke afe mei ha lea ʻe taha ʻaia ʻoku ou fekau kiate koe he ʻaho ni, ki he nima toʻomataʻu, pe ki he toʻohema, ke muimui ʻi ha ngaahi ʻotua kehe ke tauhi ʻakinautolu.

15 Но ако не слушаш гласа на Господа твоя Бог, и не внимаваш да вършиш всичките Му заповеди и повеленията Му, които днес ти заповядвам, то всички тия проклетии ще дойдат на тебе и ще почиват на тебе.

Kae hoko ʻo pehē, “ʻO kapau ʻe ʻikai te ke fanongo ki he leʻo ʻo Sihova ko ho ʻOtua, ke tokanga ʻo fai ki heʻene ngaahi fekau kotoa pē mo ʻene ngaahi tuʻutuʻuni ʻaia ʻoku ou fekau kiate koe he ʻaho ni; ʻe hoko ai ʻae ngaahi malaʻia ni kiate koe ʻo ne fetaʻomi kiate koe:

16 Проклет ще бъдеш в града и проклет ще бъдеш на полето.

Te ke malaʻia koe ʻi he kolo, pea malaʻia koe ʻi he ngoue.

17 Проклети ще бъдат кошът ти и нощвата ти;

Te ke malaʻia koe ʻi hoʻo kato, pea ʻi ho feleoko.

18 проклети ще бъдат плодът на утробите ти и плодът на земята ти, рожбите от говедата ти и малките от овците ти.

‌ʻE malaʻia ʻae fua ʻo ho sino, mo e fua ʻo ho fonua, mo e tupu ʻo hoʻo fanga manu lalahi, mo e fanga sipi.

19 Проклет ще бъдеш при влизането си и проклет ще бъдеш при излизането си.

‌ʻE malaʻia koe ʻi hoʻo hū mai, pea malaʻia koe ʻoka ke ka ʻalu kituaʻā.

20 Господ ще изпраща върху тебе проклетия, смущение и разорение във всичките предприятия, които предприемаш да вършиш догде бъдеш изтребен и погинеш скоро, поради злите дела, чрез които си Ме оставил.

‌ʻE fekau ʻe Sihova kiate koe ʻae malaʻia, mo e mamahi, mo e tautea, ʻi he meʻa kotoa pē ʻoku ke ʻai ho nima ki ai ke fai, ka ke ʻauha koe, pea ke mole ʻo ʻosi vave; ko e meʻa ʻi he kovi ʻo hoʻo ngaahi ngāue, ʻaia kuo ke liʻaki ai au.

21 Господ ще направи да се залепва за тебе мор, догде те довърши от земята, в която отиваш да я завладееш.

‌ʻE fakapikimaʻu kiate koe ʻe Sihova ʻae mahaki fakaʻauha, ke ne fakaʻauha ai koe mei he funga ʻoe fonua, ʻaia ʻoku ke ʻalu ki ai ke maʻu.

22 Господ ще те поразява с охтика, с треска, с огница, с възпаление, със суша, с изсушителен вятър и с мана; и те ще те гонят догде погинеш.

‌ʻE taaʻi koe ʻe Sihova ʻaki ʻae fakaʻauʻausino, pea mo e mofi, pea mo e hangatāmaki, pea mo e vela lahi ʻaupito, pea mo e heletā, pea mo e mahunu, mo e popo; pea tenau tuli koe ke ke ʻauha ai.

23 Небето над главата ти ще бъде мед и земята под тебе желязо.

Pea ʻe hoko ʻae langi ʻoku ʻi ʻolunga ʻi ho ʻulu ko e palasa, pea ko e kelekele ʻoku ʻi lalo ʻiate koe ʻe hoko ko e ukamea.

24 Господ ще обръща дъжда на земята ти на прах и пепел; ще слиза на тебе от небето догде бъдеш изтребен.

‌ʻE ngaohi ʻe Sihova ʻae ʻuha ʻo ho fonua ko e efu mo e efuefu: ʻe ʻalu hifo ia mei langi kiate koe ke ke ʻauha ai.

25 Господ ще направи да бъдеш поразяван пред неприятелите си; през един път ще излизаш против тях, а през седем пътища ще бягаш отпред тях; и ще бъдеш тласкан по всичките царства на света.

‌ʻE pule ʻe Sihova ke taaʻi koe ʻi he ʻao ʻo ho ngaahi fili: ke ke ʻalu kituaʻā koe ʻi he hala ʻe taha kiate kinautolu, pea te ke hola ʻi he hala ʻe fitu mei honau ʻao: pea ʻe fetuku koe ki he ngaahi puleʻanga kotoa pē ʻo māmani.

26 Трупът ти ще бъде храна на всичките въздушни птици и на земните зверове; и не ще има кой да ги отпъжда.

Pea ʻe hoko ho ʻangaʻanga ko e meʻakai ia ki he fanga puna ʻoe ʻatā, pea ki he fanga manu ʻoe fonua, pea ʻe ʻikai fakaseʻeseʻe ʻakinautolu ʻe ha tokotaha.

27 Господ ще те поразява с египетския струпей, с кръвотечения, с краста и със сърбеж, от които да не можеш да се изцелиш.

Pea ʻe taaʻi koe ʻe Sihova ʻaki ʻae pala ʻo ʻIsipite, mo e mahaki kovi, mo e poku, mo e veli, ʻaia ʻoku ʻikai faʻa fakamoʻui koe mei ai.

28 Господ ще те поразява с умопобъркване, със слепота и с омайване на сърцето;

‌ʻE taaʻi ʻaki koe ʻe Sihova ʻae faha, mo e kui, mo e lilika ʻoe loto:

29 и ще ходиш пипайки всред пладне, както слепият пипа в тъмнината, и не ще имаш успех в пътищата си; а ще бъдеш само притесняван и обиран всеки ден, и не ще има кой да те избави.

Pea te ke tautaufā ʻi he hoʻatā, ʻo hangē ko e kui ʻoku tautaufā ʻi he poʻuli, pea ʻe ʻikai te ke monūʻia ʻi ho ngaahi hala: pea ʻe fakamoʻulaloa maʻuaipē koe mo maumauʻi ai pe, pea ʻe ʻikai fakamoʻui koe ʻe ha tokotaha:

30 Ще се сгодиш за жена, но друг мъж ще лежи с нея; къща ще построиш, но няма да живееш в нея; лозе ще насадиш, но няма да ядеш от плода му.

Te ke poloʻi ho uaifi pea ʻe mohe ia mo e tangata kehe: te ke langa ha fale, ka ʻe ʻikai te ke nofo ki ai: te ke tō ʻae ngoue vaine, ka ʻe ʻikai te ke maʻu hono ngaahi fua.

31 Говедото ти ще бъде заклано пред очите ти, и няма да ядеш от него; оселът ти ще бъде грабнат пред тебе, и няма да ти се върне; овците ти ще бъдат предадени на неприятелите ти, и не ще имаш, кой да ги избави.

‌ʻE tāmateʻi hoʻo pulu ʻi ho ʻao, ka ʻe ʻikai te ke kai ia: ʻe toʻo ʻo ʻave fakamālohi pe ʻa hoʻo ʻasi mei ho ʻao, pea ʻe ʻikai toe ʻomi kiate koe: ʻe foaki ʻa hoʻo fanga sipi ki ho ngaahi fili, pea ʻe ʻikai ʻiate koe ha tokotaha ke toe maʻu mai ia.

32 Синовете ти и дъщерите ти ще бъдат предадени на друг народ, и очите ти ще гледат и ще чезнат за тях всеки ден, но нещо не ще бъде в силата на ръката ти да им помогне.

Ko ho ngaahi foha mo ho ngaahi ʻofefine ʻe foaki ki he kakai kehe, pea ʻe fakasio ho mata, pea mole ʻi he holi kiate kinautolu ʻi he ʻaho kotoa: pea ʻe ʻikai ha mafai ʻi ho nima.

33 Народ, който не познаваш, ще изяде плода на земята ти и на всичките ти трудове; и ти ще бъдеш винаги само притесняван и измъчван.

Ko e fua ʻo ho fonua, mo hoʻo ngāue kotoa pē, ʻe kai ʻo ʻosi ia ʻe ha puleʻanga ʻaia ʻoku ʻikai te ke ʻiloa; pea ʻe fakamoʻulaloaʻi koe mo taʻomia maʻuaipē.

34 Ще полудееш, като гледаш това, което ще виждат очите ти.

Ko ia te ke faha ai ʻi he mamata ʻe ho mata ʻaia te ke mamata ki ai.

35 Господ ще те поразява с лошо възпаление в колената и в пищялите, тъй щото не ще можеш да се изцелиш, от стъпалата на нозете си до темето си.

‌ʻE taaʻi koe ʻe Sihova ʻi ho tui, pea ʻi ho vaʻe, ʻaki ʻae pala ʻaia ʻe ʻikai faʻa fakamoʻui, mei ho ʻaofi vaʻe ʻo aʻu ki ho tumuʻaki.

36 Господ ще заведе тебе и царя, когото ще си поставил над себе си, при народ, когото не си познавал, нито ти нито бащите ти; и там ще служиш на други богове, на дърво и камък.

‌ʻE ʻomi koe ʻe Sihova mo e tuʻi ʻaia te ke fakanofo ke pule kiate koe, ki he puleʻanga ʻaia naʻe ʻikai te ke ʻilo ʻe koe, pe ko hoʻo ngaahi tamai; pea te ke tauhi ʻi ai ʻae ngaahi ʻotua kehe, ko e ʻakau mo e maka.

37 И ще станеш за учудване, за поговорка и за поругание на всичките племена, между които Господ ще те отведе.

Pea te ke hoko koe ko e ofoʻanga, mo e lauʻikoviʻanga, mo e lumaʻanga, ʻi he ngaahi puleʻanga kotoa pē ʻaia ʻe tataki koe ki ai ʻe Sihova.

38 Много семе ще изнасяш на полето, а малко ще събираш, защото скакалците ще го пояждат.

Te ke fetuku ʻae tenga lahi ki he ngoue, ka ke ʻomi ʻae meʻa siʻi mei ai; koeʻuhi ʻe kai ʻo ʻosi ia ʻe he heʻe.

39 Лозя ще посаждаш и обработваш, а вино няма да пиеш от тях, нито ще събираш грозде, защото червей ще ги изяде.

Te ke tō ʻae ngaahi ngoue vaine, pea ʻauhani ia, ka ʻe ʻikai te ke inu hono uaine, pe tānaki hono fua, koeʻuhi ʻe kai ia ʻe he ʻunufe.

40 Маслини ще имаш във всичките си предели, а с масло няма да се помазваш, защото маслините ти ще окапват.

Te ke maʻu ʻae ʻakau ko e ʻolive ʻi he ngaahi potu fonua kotoa pē, ka ʻe ʻikai te ke pani ʻaki koe ʻae lolo; koeʻuhi ʻe lī hono fua ʻe hoʻo ʻolive.

41 Синове и дъщери ще раждаш, но те не ще бъдат за тебе, защото ще отиват в плен.

‌ʻE tupu ʻiate koe ʻae ngaahi foha mo e ngaahi ʻofefine, ka ʻe ʻikai te ke maʻu ha fiemālie ʻiate kinautolu; he tenau ʻalu ʻo nofo pōpula.

42 Всичките ти дървета и плода на земята ти, щурецът ще ги пояде.

Ko ho ngaahi ʻakau kotoa pē mo e fua ʻo ho fonua ʻe fakaʻosi ia ʻe he heʻe.

43 Чужденецът, който е всред тебе, ще се издига горе и по-горе над тебе; а ти ще пропадаш долу и по-долу.

Ko e muli ʻoku ʻiate koe ʻe hiki māʻolunga lahi ʻiate koe; pea ʻe fakahifo koe ke māʻulalo ʻaupito.

44 Той ще заема на тебе, а ти не ще заемаш на него; той ще бъде глава, а ти ще бъдеш опашка.

‌ʻE nō atu ʻe ia kiate koe, pea ʻe ʻikai te ke nō kiate ia: ʻe hoko ko e ʻulu ia pea ko e hiku koe.

45 Всички тия проклетии ще дойдат върху тебе, та ще те гонят и ще те застигат, догде бъдеш изтребен; защото ти не послуша гласа на Господа твоя Бог, за да пазиш заповедите Му и повеленията, които ти заповяда.

Pea koeʻuhi ko e ngaahi malaʻia ni ʻe hoko kiate koe, tenau tuli koe, pea maʻu koe, kaeʻoua ke ʻauha koe; ko e meʻa ʻi he ʻikai te ke tokanga ki he leʻo ʻo Sihova ko ho ʻOtua, ke tauhi ʻene ngaahi fekau mo ʻene tuʻutuʻuni ʻaia naʻa ne fekauʻi koe:

46 Това ще бъде за винаги знамение и чудо върху тебе и потомството ти.

Pea tenau ʻiate koe, ko e fakaʻilonga, mo e meʻa fakaofo, pea ki ho hako ʻo taʻengata.

47 Понеже не си служил на Господа твоя Бог с веселие и със сърдечна радост поради изобилието на всичко,

Ko e meʻa ʻi he ʻikai te ke tauhi ʻa Sihova ko ho ʻOtua ʻi he angatonu mo e fiefia ʻoe loto, koeʻuhi ko e mahu meʻa lelei kotoa pē;

48 за това ще слугуваш на неприятелите си, които Господ ще прати против тебе, в глад, в жажда, в голота и в лишение от всичко; и Той ще тури на шията ти железен ярем догде те погуби.

Ko ia te ke tauhi ai ʻa ho ngaahi fili ʻaia ʻe fekau ʻe Sihova ke tuʻu hake kiate koe, ʻi he fiekaia, mo e fieinu, pea ʻi he telefua, pea ʻi he masiva ʻi he meʻa kotoa pē: pea te ne ʻai ʻae haʻamonga ukamea ki ho kia, koeʻuhi ke ne fakaʻauha koe.

49 Господ ще навлече против тебе народ от далеч, от земния край, като с орлово летене; народ чийто език не разбираш;

‌ʻE ʻomi ʻe Sihova ʻae puleʻanga kiate koe mei he mamaʻo, mei he ngataʻanga ʻo māmani, ʻo hangē ko e puna ʻae ʻikale; ʻae puleʻanga ko e lea ʻanautolu ʻe ʻikai te ke ʻiloʻi;

50 народ със свиреп поглед, който не ще почете стар нито ще пожали млад;

Ko e puleʻanga ʻoku mata mālohi, ʻaia ʻe ʻikai tenau tokanga ki he sino ʻoe motuʻa, pe fakahā ha ʻofa ki he talavou:

51 и ще яде плода на добитъка ти и плода на земята ти догде починеш; който не ще ти остави ни жито, ни вино, ни масло, нито рожбите от говедата ти, нито малките от овците ти, догде те погуби.

Pea ʻe kai ʻe ia hono tupu ʻo hoʻo fanga manu lahi, mo e fua ʻo ho fonua, ke ʻoua ke ke ʻauha koe: ʻaia foki ʻe ʻikai tenau tuku kiate koe ha uite, pe ha uaine, pe ha lolo, pe ko e tupu ʻo hoʻo fanga manu lalahi, pe ha fanga sipi, kaeʻoua ke ne fakaʻauha koe.

52 Ще те обсади във всичките ти градове, догде по цялата ти земя изпопадат високите ти и укрепени стени, на които се надяваше; и ще те обсади във всичките ти градове из цялата земя, която Господ твоят Бог ти даде.

Pea te ne tauʻi koe ʻi ho ngaahi matapā kotoa pē, ke holoki hifo ʻa ho ngaahi ā māʻolunga mo tali tau, ʻaia ʻoku ke falala ki ai, ʻi ho fonua kotoa pē: pea te ne tauʻi koe ʻi he ngaahi matapā kotoa pē ʻi he potu fonua kotoa pē, ʻaia kuo foaki kiate koe ʻe Sihova ko ho ʻOtua.

53 И тогава, при обсадата и притеснението, с което ще те притесни неприятелят ти, ще ядеш плода на утробата си, месата на синовете си и на дъщерите си, които Господ твоят Бог ти е дал.

Pea te ke kai ʻae fua ʻo ho sino ʻoʻou, ko e kakano ʻo ho ngaahi foha pea mo ho ngaahi ʻofefine, ʻaia kuo foaki kiate koe ʻe Sihova ko ho ʻOtua, ko e meʻa ʻi he tau, pea ʻi he kāpui koe ʻe hoʻo ngaahi fili ʻaia tenau fakamamahiʻi ai koe.

54 Оня мъж между вас, който е изтънчен и изнежен, ще гледа с немилостиво око на брата си, на жената, която почива на пазухата му и на останалите чада, които му оцелеят,

Ko e tangata ʻiate kimoutolu ʻaia ʻoku vaivai pea mamahi ngofua, ʻe kovi hono mata ki hono tokoua, pea ki he uaifi ʻo hono fatafata, pea ki hono toe ʻo ʻene fānau ʻaia ʻe liʻaki:

55 та няма да даде ни на едного от тях от месото на чадата си, които ще яде; защото не ще му остани нищо при обсадата и притеснението, с което неприятелят ти ще те притесни във всичките ти градове.

Ko ia ʻe ʻikai ʻatu ai ʻe ia ki ha tokotaha ha konga siʻi ʻoe kakano ʻo ʻene fānau ʻaia ʻoku ne kai: koeʻuhi ʻoku ʻikai ha meʻa ʻoku toe kiate ia ʻi he tau, mo e fakahonge, ʻaia ʻe fakamamahi ʻaki koe ʻe ho ngaahi fili ʻi ho ngaahi matapā.

56 Жената между вас, която е изтънчена и изнежена, която не би дръзнала да тури на земята стъпалото на ногата си по причина на изтънченост и изнеженост, ще гледа с немилостиво око на мъжа, който почива на пазухата й, на сина си, на дъщеря си,

Ko e fefine vaivai mo mamahi ngofua ʻiate kimoutolu, ʻaia naʻe ʻikai meimei tuku hono ʻaofivaʻe ki he kelekele koeʻuhi ko e vaivai mo e mamahi ngofua, ʻe kovi hono mata ki he husepāniti ʻo hono fatafata, pea ki heʻene tama, pea ki heʻene taʻahine,

57 и на малкото си дете, което е излязло измежду краката й, да! на чадата, които е родила; защото ще ги яде тайно поради лишението от всичко при обсадата и притеснението, с което неприятелят ти ще те притесни в градовете ти.

Pea ki he tamasiʻi ʻoku haʻu ʻi he vahaʻa ʻo hono vaʻe, pea ki heʻene fānau te ne fanauʻi: he te ne kai fakafufū ia ʻi heʻene masiva ʻi he meʻa kotoa pē ʻi he tau mo e fakahonge, ʻaia ʻe fakamamahi ʻaki koe, ʻe ho fili ʻi ho ngaahi matapā.

58 Ако не внимаваш да изпълниш всичките думи на тоя закон, който са написани в тая книга, и не се боиш от това славно и страшно име ИЕОВА ТВОЯ БОГ,

Kapau ʻe ʻikai te ke tokanga ke fai ʻae ngaahi lea kotoa pē ʻoe fono ni ʻaia kuo tohi ʻi he tohi ni, koeʻuhi ke ke manavahē ki he huafa nāunauʻia mo fakamanavahē ni, KO SIHOVA KO HO ʻOTUA;

59 тогава Господ ще направи ужасни язвите върху тебе и язвите върху потомството ти, язви големи и непрестанни, и болести зли и непрестанни.

Pehē ʻe toki ngaohi ʻe Sihova hoʻo ngaahi tautea ke fakamanavahē, pea mo e tautea ki ho hako, ʻio, ko e tautea lahi, ʻo fuoloa, mo e ngaahi mahaki lahi, pea fai fuoloa.

60 И ще навлече върху тебе всичките египетски болести, от които ти се боеше, и те ще се залепят за тебе;

Kaeʻumaʻā foki ʻa ʻene ʻomi kiate koe ʻae ngaahi mahaki ʻo ʻIsipite, ʻaia naʻa ke manavahē ai; pea tenau piki mau kiate koe.

61 още и всяка болест и всяка язва, която не е написана в книгата на тоя закон, Господ ще ги нанесе на тебе догде бъдеш изтребен.

Pea mo e ngaahi mahaki kotoa pē, mo e ngaahi tautea kotoa pē, ʻaia ʻoku ʻikai tohi ʻi he tohi ʻoe fono ni, ʻe ʻomi ia ʻe Sihova kiate koe, kaeʻoua ke ke ʻauha koe.

62 Ще останете малцина на брой, - докато по множество бяхте като звездите на небето; защото ти не послуша гласа на Господа твоя Бог.

Pea ʻe tuku ʻakimoutolu ke mou toe tokosiʻi pe, ka naʻa mou tatau mo e ngaahi fetuʻu ʻoe langi ʻi hono tokolahi: ko e meʻa ʻi he ʻikai te ke fai talangofua ki he leʻo ʻo Sihova ko ho ʻOtua.

63 И както бе драго на Господа да ви струва добро и да ви умножава, така ще бъде драго на Господа да ви изтребва и да ви погубва; и ще бъдете изкоренени от земята, в която отивате да я завладеете.

Pea ʻe hoko ʻo pehē, hangē naʻe fiefia ʻa Sihova kiate kimoutolu ke fai lelei kiate kimoutolu, pea ke fakatokolahi ʻakimoutolu: ʻe pehē, ʻe fiefia ʻa Sihova kiate kimoutolu ke fakaʻauha ʻakimoutolu, pea ke fakaʻosi ʻakimoutolu; pea ʻe hamusi ʻakimoutolu, mei he fonua ʻaia ʻoku ke ʻalu ki ai ke maʻu ia.

64 Господ ще те разпръсне между всичките племена от единия край на света до другия край на света; и там ще служиш на други богове, които нито ти си познавал нито бащите ти, на дърво и камък.

Pea ʻe fakahēʻi koe ʻe Sihova ki he kakai kotoa pē, mei he ngataʻanga ʻe taha ʻo māmani ʻo aʻu atu ki hono ngataʻanga ʻe taha; pea te ke tauhi ʻi ai ʻae ngaahi ʻotua kehe, ʻaia naʻe ʻikai te ke ʻilo ʻe koe, pe ko hoʻo ngaahi tamai, ʻio ʻae ʻakau mo e maka.

65 Но и всред тия народи не ще намериш покой, нито ще има почивка за стъпалото на ногата ти; но там Господ ще ти даде треперене на сърцето, помрачаване на очите и изнемогване на душата.

Pea ʻe ʻikai te ke ʻilo ʻae fiemālie ʻi he ngaahi puleʻanga ko ia, pea ʻe ʻikai ha mālōlō ki ho ʻaofivaʻe: ka ʻe tuku kiate koe ʻe Sihova ʻae loto tetetete ʻi ai, mo e vaivai ʻoe mata, mo e mamahi ʻoe loto:

66 Животът ти ще бъде в неизвестност пред тебе; и ти ще се боиш денем и нощем, и не ще бъдеш уверен за живота си.

Pea ʻe ʻikai te ke ʻilo pe te ke moʻui pe te ke mate; pea te ke mamahi ʻi he ʻaho mo e pō, pea ʻe ʻikai te ke maʻu fakamoʻoni ki hoʻo moʻui:

67 Заран ще думаш: О да мръкнеше! и вечер ще думаш: О да съмнеше! поради страха, с който в сърцето си ще се страхуваш, и поради зрелищата, които с очите си ще видиш.

Te ke pehē ʻi he pongipongi, ʻAmusiaange kuo efiafi! pea ʻi he efiafi te ke pehē, ʻAmusiaange kuo pongipongi! Ko e meʻa ʻi he manavahē ʻo ho loto, ʻaia te ke manavahē ai, pea ʻi he mamata ʻe ho mata ʻaia te ke mamata ki ai.

68 И Господ ще те върне в Египет с кораби през пътя, за който ти рекох: Вече няма да го видиш; и там ще искате да се продадете на неприятелите си за роби и за робини; но не ще има кой да ви купува.

Pea ʻe toe ʻomi koe ʻe Sihova ki ʻIsipite ʻi he ngaahi vaka, ʻi he hala ʻaia naʻaku lea ki ai kiate koe, ʻE ʻikai te ke toe mamata ki ai: pea ʻe fakatau ʻakimoutolu ʻi ai ki homou ngaahi fili ko e kau tangata pōpula mo e kau fefine pōpula; pea ʻe ʻikai ha tangata te ne fie fakatau [ʻakimoutolu].”