Второзаконие 24

1 Когато някой вземе жена и се ожени за нея, ако тя не придобие благоволението му, защото той намира в нея нещо грозно, тогава да й напише разводно писмо, и, като го даде в ръката й, да я изпрати из къщата си.

“ʻOka fili mai ʻe ha tangata hono uaifi, pea na fakamaʻu mo ia, pea hoko ʻo pehē, ʻoku ʻikai siʻi te ne maʻu ha fiemālie ʻiate ia, koeʻuhi kuo ne ʻilo ha meʻa taʻemaʻa ʻiate ia: tuku ai ke ne tohi haʻane tohi fakamāvae, pea ke ʻatu ia ki hono nima, pea fekau ia ke ʻalu mei hono fale.

2 А тя, като излезе из къщата му, може да иде и да се омъжи за друг мъж.

Pea ʻi heʻene ʻalu mei hono fale, ʻe ngofua ʻa ʻene ʻalu ia ʻo hoko ko e uaifi ʻoe tangata kehe.

3 Но ако я намрази и вторият мъж, та й напише разводно писмо, и като го даде в ръката й я изпрати от дома си, или ако умре вторият мъж, който я е взел за своя жена,

Pea kapau ʻe fehiʻa kiate ia hono husepāniti ko ia, pea ne tohi maʻana ʻae tohi fakamāvae, ʻo ʻatu ia ki hono nima, pea fekau ia ke ʻalu mei hono fale; pea kapau ʻe mate ʻae husepāniti ki mui naʻa ne maʻu ia ko hono uaifi,

4 то първият й мъж, който я е напуснал, не може да я вземе пак за жена, понеже е осквернена; защото това е мерзост пред Господа. Така да не направиш грях на земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство.

‌ʻE ʻikai ngofua ki hono ʻuluaki husepāniti, ʻaia naʻa ne fekau ia ke ʻalu, ke ne toe ʻomi ia ko hono uaifi, hili hono fakahalaʻi; he ko e meʻa kovi ia ʻi he ʻao ʻo Sihova: pea ʻoua naʻa ke fakaangahalaʻi ʻae fonua, ʻaia ʻoku foaki ʻe Sihova ko ho ʻOtua ko ho tofiʻa.

5 Ако някой се е оженил наскоро, да не отива на война, и нищо да се не натоваря на него; нека бъде свободен у дома си една година и нека весели жената която си е взел.

“ʻOka maʻu ʻe he tangata ʻae uaifi foʻou, ʻoua naʻa ʻalu ia ki he tau, pea ʻoua naʻa tuku ha ngāue kiate ia: kae tuku ke ʻataʻatā ia ʻi ʻapi ʻi he taʻu ʻe taha, pea te ne fakafiemālie ki he uaifi ʻaia kuo ne maʻu.

6 Никой да не взема в залог мелница, нито горният й камък; защото с това той взема живот в залог.

“Ke ʻoua naʻa ʻave ʻe ha tangata ʻe taha ʻae maka toka lalo pe ko e maka ʻi ʻolunga ʻoe meʻa momosi ko e tuku totongi: he ʻoku ne ʻave ʻae moʻuiʻanga ko e tuku totongi.

7 Ако се намери някой, че е откраднал човек от братята си от израилтяните, та го е направил роб или го е продал, тогава тоя крадец да умре; така да отмахнеш злото изсред себе си.

“Kapau ʻe maʻu ha tangata ʻoku ne kaihaʻasi ha niʻihi ʻi hono kāinga ko e fānau ʻa ʻIsileli, ʻo fakamālohiʻi ia, pe fakatau ia; pea ʻe mate ai ʻae kaihaʻa ko ia; pea ʻe tukuange ʻae kovi meiate kimoutolu.

8 Внимавай относно язвата проказа да пазиш добре и да вършиш според всичко каквото ви учат левитските свещеници; внимавайте да правите така както съм им заповядал.

“Ke ke vakai ʻi he mahaki ko e kilia ke ke tokanga lahi, ke fai ʻo fakatatau ki he meʻa kotoa pē ʻoku fakahā kiate kimoutolu ʻe he kau taulaʻeiki ko e kau Livai: ʻo hangē ko ia naʻaku fekau kiate kimoutolu, ʻe pehē pe hoʻomou tokanga ʻo fai.

9 Помни що направи Господ твоят Бог на Мариам по пътя, когато излязохте из Египет.

Manatu ki he meʻa naʻe fai ʻe Sihova kia Miliame ʻi he hala, hili hoʻomou hiki mai mei ʻIsipite.

10 Когато заемаш нещо на ближния си, да не влизаш в къщата му, за да вземеш залог за него.

“ʻOka ke ka nō atu ha meʻa ki ho tokoua, ʻoua naʻa ke ʻalu ki hono fale ke toʻo mai hono tuku totongi.

11 Вън да заставаш, и човекът, на когото заемаш, нека ти изнесе залога.

Ka ke tuʻu ʻituʻa, pea ko e tangata ko ia ʻoku ke nō atu hoʻo meʻa ki ai ke ne ʻomi kiate koe kituʻa ʻae tuku totongi.

12 И ако човекът е сиромах, да не лягаш да спиш със залога му при тебе.

Pea kapau ʻoku masiva ʻae tangata, ʻoua naʻa ke mohe mo ʻene meʻa tuku totongi.

13 Непременно да му върнеш залога при захождането на слънцето, за да спи той с дрехата си и да те благослови; и това ще ти се счете за правда пред Господа твоя Бог.

Ke ke toe ʻatu kiate ia ʻae tuku totongi ʻi he ʻalu hifo ʻae laʻā, koeʻuhi ke mohe ia ʻi hono kofu ʻoʻona mo ne tāpuakiʻi koe: pea ko e meʻa angatonu ia kiate koe ʻi he ʻao ʻo Sihova ko ho ʻOtua.

14 Да не онеправдаваш някой наемник, беден и сиромах, бил той от братята ти или от отвътре градовете ти.

“ʻOua naʻa ke fakamamahiʻi ʻae tamaioʻeiki ʻoku ngāue ki he totongi ʻaia ʻoku masiva mo tuʻutāmaki, pe ko ha taha ia ʻi ho ngaahi kāinga, pe ʻi he kau muli ʻoku nofo ʻi hoʻo ngaahi kolo:

15 В същия ден му дай заплатата, преди да дойде слънцето, защото е сиромах и на нея се надява; за да не извика против тебе към Господа, и това да ти се счете за грях.

‌ʻI he hoko hono ʻaho ke ke ʻatu kiate ia hono totongi, pea ʻoua naʻa tō ʻae laʻā ki ai; he ʻoku masiva ia, pea ʻoku tokanga hono loto ki ai: telia naʻa tangi ia kia Sihova koeʻuhi ko koe, pea hoko ia ko e angahala kiate koe.

16 Бащите да се не умъртвяват поради чадата, нито чадата да се умъртвяват поради бащите; всеки поради собствения си грях да бъде умъртвяван.

‌ʻE ʻikai tāmateʻi ʻae ngaahi tamai ko e fetongi ʻo ʻenau fānau, pea ʻe ʻikai tāmateʻi ʻae fānau koeʻuhi ko e ngaahi tamai: ʻe tāmateʻi ʻae tangata taki taha ʻi heʻene angahala ʻaʻana.

17 Да не изкривяваш съдбата на чужденеца, нито на сирачето, и да не вземаш дрехата на вдовицата в залог;

“ʻOua naʻa ke fakahalaiaʻi ʻae fakamaau ʻae muli, pe ko e tamai mate; pe toʻo ʻae kofu ʻoe uitou ko e tuku totongi.

18 но да помниш, че ти си бил роб в Египет и, че Господ твоят Бог те избави от там; за това Аз ти заповядвам да вършиш това нещо.

Ka ke manatu naʻa ke pōpula koe ʻi ʻIsipite, pea naʻe huhuʻi koe mei ai ʻe Sihova ko ho ʻOtua: ko ia ʻoku ou fekau ai ke fai ʻae ngaahi meʻa ni.

19 Когато жънеш жетвата на нивите си, ако забравиш някой сноп на нивата, да се не връщаш да го вземеш; нека бъде на чужденеца, за сирачето и за вдовицата; за да те благославя Господ твоят Бог във всичките дела на ръцете ти.

“ʻOka ke ka tuʻusi hifo ho ututaʻu ʻoku ʻi he ngoue, pea kuo ngalo ʻae ū uite ʻe taha ʻi he ngoue, ʻoua naʻa ke toe ʻalu ki he ngoue ke ʻomi ia: tuku ia ki he muli, mo e tamai mate, mo e uitou: koeʻuhi ke tāpuakiʻi koe ʻe Sihova ko ho ʻOtua ʻi he ngāue kotoa pē ʻa ho nima.

20 Когато брулиш маслините си, да не претръсваш повторно клоните; останалото нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата.

‌ʻOka ke ka haha hoʻo ʻolive, ʻoua naʻa ke toe ala ki hono ngaahi pasanga: kae tuku ia ki he muli, mo e tamai mate, pea ki he uitou.

21 Когато обираш лозето си, да се не връщаш да го пребираш; останалото нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата.

‌ʻOka ke ka toli ʻae ngaahi kālepi ʻo hoʻo ngoue vaine, ʻoua naʻa ke tānaki hono toenga: tuku ia ki he muli, mo e tamai mate, pea ki he fefine paea.

22 Помни, че ти си бил роб в Египетската земя; за това Аз ти заповядвам да вършиш това нещо.

Te ke manatu naʻa ke pōpula koe ʻi ʻIsipite: ko ia ʻoku ou fekau kiate koe ke fai ʻae meʻa ni.