2 Летописи 16

1 В тридесет и шестата година от царуването на Аса, Израилевият цар Вааса, като възлезе против Юда, съгради Рама, за да не остави никого да излиза от Юдовия цар Аса, нито да влиза при него.

‌ʻI he taʻu ʻe tolungofulu ma ono ʻoe pule ʻa ʻAsa, naʻe haʻu ʻa Paʻasa ko e tuʻi ʻo ʻIsileli ke tauʻi ʻa Siuta, pea langa ʻe ia ʻa Lama, koeʻuhi ke ʻoua naʻa ʻalu kituaʻā ha niʻihi pe haʻu ki loto kia ʻAsa ko e tuʻi ʻo Siuta.

2 Тогава Аса извади сребро и злато из съкровищницата на Господния дом и на царската къща та прати при сирийския цар Венадад, който жевееше в Дамаск, да рекат:

Pea naʻe ʻomi kituʻa ʻe ʻAsa ʻae siliva mo e koula mei he ngaahi fale koloa ʻoe fale ʻo Sihova, pea mei he fale ʻoe tuʻi, pea ne ʻave ia kia Peni-Hatati ko e tuʻi ʻo Silia ʻaia naʻe nofo ʻi Tamasikusi, ʻo pehē,

3 Нека има договар между мене и тебе, както е имало между баща ми и твоя баща; ето пратих ти сребро и злато; иди, развали договора си с Израилевия цар Вааса, за да се оттегли от мене.

“ʻOku ai ʻae lea ʻiate au mo koe, ʻo hangē ko ia naʻe ʻi heʻeku tamai mo hoʻo tamai: vakai ʻoku ou ʻatu ni ʻae siliva mo e koula: ke ke ʻalu, pea maumauʻi hoʻo alea papau mo Paʻasa ko e tuʻi ʻo ʻIsileli, koeʻuhi ke ʻalu ia ʻiate au.”

4 И Венадад послуша цар Аса та прати началниците на силите си против Израилевите градове; и те поразиха Иион, Дан, Авел-маим и всичките Нефталимови житници-градове.

Pea naʻe tokanga ʻa Peni-Hatati ki he tuʻi ko ʻAsa, pea ne fekau ʻae ngaahi ʻeiki pule ʻo ʻene ngaahi tau ke tauʻi ʻae ngaahi kolo ʻo ʻIsileli: pea naʻa nau teʻia ʻa Isoni, mo Tani, mo ʻEpelimeimi, mo e ngaahi kolo tukunga koloa kotoa pē ʻo Nafitali.

5 И Вааса, като чу това, престана да гради Рама, и преустанови работата си.

Pea ʻi he fanongo ki ai ʻe Paʻasa, naʻa ne tuku ʻene langa ʻa Lama, pea tuku liʻaki pe ʻene ngāue.

6 Тогава цар Аса взе целия Юда, та дигнаха камъните на Рама и дърветата й, с които Вааса градеше; и с тях съгради Гава и Масфа.

Pea naʻe ʻave ʻe ʻAsa ko e tuʻi ʻa Siuta kotoa pē mo ia: pea naʻa nau fetuku ʻo ʻave ʻae ngaahi maka kotoa pē ʻo Lama, pea mo e ngaahi ʻakau ʻi ai, ʻaia naʻe langa ʻaki ʻe Paʻasa: pea naʻa ne langa ʻaki ʻe ia ʻa Kepa mo Misipa.

7 А в това време гледачът Ананий отиде при Юдовия цар Аса та му рече: Понеже си уповал на сирийския цар, а не си уповавал на Господа своя Бог, затова войската на сирийския цар избегна и ръката ти.

Pea ʻi he kuonga ko ia naʻe haʻu ai ʻa Hanani, ko e tangata kikite kia ʻAsa ko e tuʻi ʻo Siuta, ʻo ne pehē kiate ia, “Ko e meʻa ʻi hoʻo falala ki he tuʻi ʻo Silia, pea naʻe ʻikai te ke falala kia Sihova ko ho ʻOtua, ko ia kuo hao ʻo hola ʻae tau ʻae tuʻi ʻo Silia mei ho nima.

8 Етоипяните и ливийците не бяха ли огромно множество, с твърде много колесници и конници? Но пак, понеже ти упова на Господа, Той ги предаде в ръката ти.

‌ʻIkai ko e fuʻu tau lahi ʻae kakai ʻItiopea mo e kakai Lupimi, mo e ngaahi saliote lahi mo e kau tangata heka hoosi? Ka ko e meʻa ʻi hoʻo falala kia Sihova, naʻa ne tuku mai ʻakinautolu ki ho nima.

9 Защото очите на Господа се обръщат насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършенно разположени към Него. В това ти си постъпил безумно, защото от сега нататък ще имаш войни.

He ʻoku lele fetoutou mo liliu ʻaki ʻae fofonga ʻo Sihova ʻi māmani kotoa pē, ke fakahā mālohi ʻa ʻene ʻafio ke kau mo kinautolu ʻoku tokanga totonu honau loto kiate ia. ʻI he meʻa ni kuo ke fai fakavalevale: pea mei he kuonga ko eni te ke moʻua koe ʻi he ngaahi tau.”

10 По това, Аса се разгневи на гледача та го тури в затвор, защото се разсърди против него за туй нещо. И в същото време Аса притесни някои от людете.

Pea naʻe ʻita lahi ʻa ʻAsa ki he tangata kikite, pea ne tuku ia ki he fale fakapōpula: he naʻe lili ia kiate ia koeʻuhi ko e meʻa ni. Pea naʻe pule kakaha ʻa ʻAsa ki he kakai niʻihi ʻi he kuonga ko ia.

11 И, ето, делата на Аса, първите и последните, ето, написани са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.

Pea vakai, ko e ngaahi ngāue ʻa ʻAsa, ko e muʻaki mo e kimui, vakai, kuo tohi ia ʻi he tohi fakamatala ki he ngaahi tuʻi ʻo Siuta mo ʻIsileli.

12 А в тридесет и деветата година от царуването си, Аса се разболя от болест в нозете; обаче, макар болестта му да ставаше твърде тежка, пак в болестта си той не потърси Господа, но лекарите.

Pea naʻe mahaki ʻa ʻAsa ʻi hono vaʻe, ʻi hono tolungofulu ma hiva taʻu ʻo ʻene pule, pea naʻe tupu ʻo lahi ʻaupito ʻene mahaki: ka ʻi heʻene mahaki naʻe ʻikai kumi ia kia Sihova, ka ki he kau faitoʻo.

13 И Аса заспа с бащите си; и умря в четиридесет и първата година от царуването си.

Pea naʻe mohe ʻa ʻAsa mo ʻene ngaahi tamai, pea pekia ia ʻi hono fāngofulu ma taha taʻu ʻo ʻene pule.

14 И погребаха го в гроба, който се бе изкопал в Давидовия град, и положиха го на легло пълно с благоухания и с различни аптекарски аромати; и изгориха за него твърде много аромати.

Pea naʻa nau fai hono putu ki hono fonualoto ʻoʻona, ʻaia naʻa ne ngaohi moʻona ʻi he Kolo ʻo Tevita, pea naʻe tuku ia ki he mohenga naʻe fakafonu ʻaki ʻae ngaahi meʻa namu kakala kehekehe naʻe teuʻi ʻe he kakai naʻe poto ʻi he ngāue ko ia: pea naʻa nau fai ʻae tutu lahi ʻaupito maʻana.