2 Летописи 18
1 А Иосафат имаше богатство и голяма слава; и направи сватовщина с Ахава.
Pea ko eni naʻe lahi ʻaupito ʻae koloa mo e nāunau ʻa Sihosafate, pea naʻe hoko ia ʻo kau taha mo ʻEhapi.
2 И подир няколко години слезе при Ахава в Самария. И Ахав закла много овци и говеда за него и за людете, които бяха с него; още ме положи да отиде с него в Рамот-галаад.
Pea hili ʻae ngaahi taʻu naʻe ʻalu hifo ia kia ʻEhapi ki Samēlia. Pea naʻe tāmateʻi ʻe ʻEhapi ʻae fanga sipi mo e fanga pulu ʻo lahi ʻaupito, ko hono tali, pea maʻae kakai naʻe ʻiate ia, ʻo ne fakalotoʻi ia ke ʻalu hake mo ia ki Lemoti-Kiliati.
3 Защото Израилевият цар Ахав рече на Юдовия цар Иосафата: Дохождаш ли с мене в Рамот-галаад? И той му отговори: Аз съм както си ти, и мойте люде както твоите люде; ще бъдем с тебе във войната.
Pea pehē ʻe ʻEhapi ko e tuʻi ʻo ʻIsileli kia Sihosafate ko e tuʻi ʻo Siuta, “Te ke fie ʻalu mo au ki Lemoti-Kiliati?” Pea naʻe pehē ʻe ia kiate ia, “ʻOku ou loto fakataha mo koe, pea ʻoku tatau hoku kakai mo hoʻo kakai: pea te mau ʻiate koe ʻi he tau.”
4 Иосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитай се сега до Господното слово.
Pea naʻe pehē ʻe Sihosafate ki he tuʻi ʻo ʻIsileli, “ʻOku ou kole kiate koe, ke ke fehuʻi ʻi he folofola ʻa Sihova he ʻaho ni.”
5 Тогава Израилевият цар събра пророците си, четиристотин мъже, та им рече: Да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А те казаха: Иди, и Бог ще го предаде в ръката на царя.
Ko ia naʻe tānaki ʻo fakataha ai ʻe he tuʻi ʻo ʻIsileli mei he kau palōfita ʻae kau tangata ʻe toko fāngeau, ʻo ne pehē kiate kinautolu, “Te mau ʻalu ki Lemoti-Kiliati ki he tau, pe te u taʻofi?” Pea naʻa nau pehē, “ʻAlu hake: he koeʻuhi ʻe tuku mai ia ʻe he ʻOtua ki he nima ʻoe tuʻi.”
6 Обаче, Иосафат каза: Няма ли тук, освен тия някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?
Ka naʻe pehē ʻe Sihosafate, “ʻOku ʻikai ʻi heni ha palōfita ʻa Sihova ʻoku toe, koeʻuhi ke tau fehuʻi ai kiate ia?”
7 И Израилевият цар рече на Иосафата: Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото никога не пророкува добро за мене, но всякога зло; той е Михей, син на Емла. А Иосафат каза: Нека не говори така царят.
Pea naʻe pehē ʻe he tuʻi ʻo ʻIsileli kia Sihosafate, “ʻOku kei toe ʻae tangata ʻe tokotaha, ʻaia ke tau fehuʻi ai kia Sihova: ka ʻoku ou fehiʻa kiate ia: he ʻoku ʻikai siʻi fakahā ʻe ia ha lelei kiate au, ka ko e kovi maʻuaipē: ko Mikaia ia ko e foha ʻo Imila.” Pea naʻe pehē ʻe Sihosafate, “Ke ʻoua naʻa lea pehē ʻe he tuʻi.”
8 Тогава Израилевият цар повика един скопец и рече: Доведи скоро Михея син на Емла.
Pea naʻe ui ʻe he tuʻi ʻo ʻIsileli ki heʻene tangata talifekau, ʻo ne pehē, ʻAlu ʻo ʻomi ke vave ʻa Mikaia ko e foha ʻo Imila.
9 А Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си; и седяха на открито място при входа на самарийската порта; и всичките пророци пророкуваха пред тях.
Pea ko e tuʻi ʻo ʻIsileli, mo Sihosafate ko e tuʻi ʻo Siuta naʻa na nofo taki taha ʻi hono nofoʻa fakatuʻi kuo teunga ʻaki hona pulupulu, pea na nonofo ʻi he malaʻe ʻi he hūʻanga ki he matapā ʻo Samēlia: pea naʻe kikite ʻe he kau palōfita kotoa pē ʻi hona ʻao.
10 А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове, и рече: Така казва Господ: С тия ще буташ сирийците догде ги довършиш.
Pea naʻe ngaohi ʻe Setikia ko e foha ʻo Kinana ʻae ongo nifo ukamea maʻana, ʻo ne pehē, ʻOku pehē ʻe Sihova, “Te ke tekeʻi ʻa Silia ʻaki ʻae meʻa ni ʻo fai ai pe ke nau ʻauha.”
11 Също и всичките пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамат-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.
Pea naʻe kikite pehē pe ʻae kau palōfita kotoa pē, ʻo pehē, “ʻAlu hake ki Lemoti-Kiliati, pea ke monūʻia: koeʻuhi ʻe tuku mai ia ʻe Sihova ki he nima ʻoe tuʻi.”
12 А пратеникът, който отиде да повика Михея, му говори казвайки: Ето, думите на пророците като из една уста са добри за царя; моля, прочее, и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори доброто.
Pea naʻe lea ʻae tangata fekau ʻaia naʻe ʻalu ke ui ʻa Mikaia, ʻo ne pehē kiate ia, “Vakai, ko e ngaahi lea ʻae kau palōfita ʻoku fakahā pe ʻae lelei ki he tuʻi: ko ia, ʻoku ou kole kiate koe, tuku ke pehē pe hoʻo lea, ke hangē ha taha ʻokinautolu, pea ke lea lelei koe.”
13 А Михей рече: Заклевам се в живота на Господа, каквото рече Бог мой, това ще говоря.
Pea naʻe pehē ʻe Mikaia, “ʻI he moʻui ʻa Sihova, ko ia ʻoku tala kiate au ʻe hoku ʻOtua, ko ia pe te u lea ʻaki.”
14 И той, дойде при царя. И царят му каза: Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А той рече: Идете и ще имате успех; защото неприятелите ще бъдат предадени в ръката ви.
Pea ʻi heʻene hoko ia ki he tuʻi, naʻe pehē ʻe he tuʻi kiate ia, “Te mau ʻalu ki Lemoti-Kiliati ke tau, pe te u taʻofi?” Pea pehē ʻe ia, “Mou ʻalu hake, mo monūʻia, pea ʻe tuku mai ʻakinautolu kotoa pē ki homou nima.”
15 А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго освен истината в Господното име!
Pea pehē ʻe he tuʻi kiate ia, “ʻE liunga fiha ʻeku fakafuakavaʻi koe ke ʻoua naʻa ke lea ki ha meʻa ka ke tala ʻae moʻoni kiate au ʻi he huafa ʻo Sihova?”
16 А той рече: Видях целият Израил пръснат по планините като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.
Pea toki pehē ʻe ia, “Naʻaku mamata ki ʻIsileli kotoa pē naʻe movetevete ʻi he ngaahi moʻunga, ʻo hangē ko e fanga sipi ʻoku ʻikai hanau tauhi: pea pehē ʻe Sihova, ‘Ko kinautolu ni, ʻoku ʻikai hanau ʻeiki: ko ia, tuku ke nau liu mai taki taha ki hono fale ʻi he fiemālie.’”
17 Тогава Израилевият цар каза на Иосафата: Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло?
Pea pehē ʻe he tuʻi ʻo ʻIsileli kia Sihosafate, “ʻIkai naʻaku tala kiate koe ʻe ʻikai te ne tala ha lelei kiate au, ka ko e kovi pe?”
18 А Михей рече: Чуйте, прочее, Господното слово. Видях Господа седящ на престола си, и цялото небесно множество стоящо около него отдясно и отляво.
Pea toe pehē ʻe ia, “Ko ia fanongo ki he folofola ʻa Sihova: Naʻaku mamata kia Sihova ʻoku nofo ʻi hono ʻafioʻanga, pea naʻe tuʻu ʻae kakai kotoa pē ʻoe langi ʻi hono nima toʻomataʻu mo hono toʻohema.
19 И Господ рече: Кой ще примами Израилевия цар Ахава за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един, проговаряйки, рече едно, а друг рече друго.
Pea naʻe pehē ʻe Sihova, ‘Ko hai ʻe faʻa fakalotoʻi ʻa ʻEhapi ko e tuʻi ʻo ʻIsileli, koeʻuhi ke ʻalu hake ia ʻo tō ʻi Lemoti-Kiliati? Pea naʻe lea ʻe he tokotaha ʻo pehē, ʻe pehē pe ia, pea lea ʻe he taha kehe ʻo pehē, ʻe pehē na ia.
20 Сетне излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя. И Господ му рече: Как?
Pea naʻe toki haʻu kituʻa ʻae laumālie ʻe taha, pea tuʻu ia ʻi he ʻao ʻo Sihova, ʻo ne pehē, ‘Te u fakalotoʻi ia.’ Pea pehē ʻe Sihova, ‘ʻAki ʻae hā?’
21 А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така.
Pea pehē ʻe ia, ‘Te u ʻalu atu, pea u hoko ko e laumālie loi ʻi he ngutu ʻo ʻene kau palōfita kotoa pē.’ Pea naʻe pehē ʻe Sihova, ‘Te ke faʻa fakalotoʻi ia, pea ke lavaʻi ia foki: ʻalu atu, pea ke fai ia.’”
22 Сега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на тия твои пророци, обаче Господ е говорил зло за тебе.
Pea ko eni, “Vakai, kuo tuku ʻe Sihova ʻae laumālie loi ʻi he ngutu ʻo ho kau palōfita ni, pea kuo folofola ʻa Sihova ʻaki ʻae kovi kiate koe.”
23 Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи та плесна Михея по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене за да говори на тебе?
Pea naʻe ʻunuʻunu ʻo ofi ʻa Setikia ko e foha ʻo Kinana, ʻo ne taaʻi ʻa Mikaia ʻi he kouʻahe, ʻo ne pehē, “Ko e fē ʻae hala naʻe fou ai ʻae Laumālie ʻo Sihova meiate au ke lea kiate koe?”
24 А Михей рече: Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет за да се криеш.
Pea naʻe pehē ʻe Mikaia, “Vakai, te ke mamata ʻi he ʻaho ko ia ʻaia te ke hū ai ki he loki ʻi loto ke fufū koe.”
25 Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михея та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас,
Pea pehē ai ʻe he tuʻi ʻo ʻIsileli, “Mou puke ʻa Mikaia, pea toe ʻave ia kia ʻAmoni ko e pule ʻoe kolo, pea kia Soasi ko e foha ʻoe tuʻi:
26 и речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода догде се завърне с мир.
pea ke pehē, ‘ʻOku pehē mai ʻae tuʻi, Fakahū ʻae siana ni ki he fale fakapōpula, pea fafanga ia ʻaki ʻae mā ʻoe mamahi mo e vai ʻoe mamahi, ʻo aʻu ki heʻeku liu mai ʻi he fiemālie.’”
27 И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички люде.
Pea naʻe pehē ʻe Mikaia, “Kapau te ke liu mai moʻoni ʻi he fiemālie, pea tā naʻe ʻikai folofola ʻa Sihova ʻiate au.” Pea naʻe pehē ʻe ia, “ʻAe kakai kotoa pē, mou tokanga.”
28 И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат възлязоха в Рамот-галаад.
Ko ia, naʻe ʻalu hake ki Lemoti-Kiliati ʻae tuʻi ʻo ʻIsileli mo Sihosafate ko e tuʻi ʻo Siuta.
29 И Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши, та влязоха в сражението.
Pea pehē ʻe he tuʻi ʻo ʻIsileli kia Sihosafate, “Te u fakapuli au, pea u ʻalu ki he tau: ka ke ʻai ʻe koe ʻa ho ngaahi pulupulu teunga.” Ko ia naʻe fakapuli ia ʻe he tuʻi ʻo ʻIsileli; pea naʻa na ō ki he tau.
30 А сирийският цар бе заповядал на колесниценачалниците си, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар.
Pea ko eni naʻe ʻosi hono fekau ʻe he tuʻi ʻo Silia ki he ngaahi ʻeiki pule ʻo ʻene ngaahi saliote ʻaia naʻe ʻiate ia, ʻo pehē, “ʻOua naʻa mou tau ki he siʻi pe ki he lahi, ka ki he tuʻi pe ʻo ʻIsileli.”
31 А колесниценачалниците, като видяха Иосафата, рекоха: Тоя ще е Израилевият цар; и отклониха се за да го ударят. Но Иосафат извика; И Господ му помогна, защото Бог ги повлия да се отвърнат от него.
Pea naʻe hoko ʻo pehē, ʻi he mamata ʻae kau ʻeiki pule ʻoe ngaahi saliote kia Sihosafate, naʻa nau pehē, “Ko e tuʻi ia ʻo ʻIsileli.” Ko ia naʻa nau tuʻu takatakai ʻiate ia ke tau: ka naʻe tangi kalanga ʻa Sihosafate, pea naʻe tokoni ia ʻe Sihova: pea naʻe fakalotoʻi ʻakinautolu ʻe he ʻOtua ke nau ʻalu ʻiate ia.
32 Понеже колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.
He naʻe hoko ʻo pehē, ʻi he mamata ʻe he houʻeiki pule ʻoe ngaahi saliote ʻo ʻilo ʻoku ʻikai ko e tuʻi ia ʻo ʻIsileli, naʻa nau foki ki mui mei he tuli kiate ia.
33 А един човек устрели без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; затова той рече на колесничаря: Обърни юздата та ме извади из войската, защото съм тежко ранен.
Pea ko e tangata ʻe taha naʻe teke ʻae kau fana ʻo fana noa pe, pea naʻe tau ia ki he tuʻi ʻo ʻIsileli ʻi he vahaʻa ʻoe hokoʻanga ʻoe kofu tau: ko ia naʻa ne pehē ai ki heʻene tangata saliote, “Tafoki ho nima, koeʻuhi ke ke ʻave au kituʻa mei he tau he kuo u lavea.”
34 И в оня ден сражението се усили; но Израилевият цар се удържа в колесницата си срещу сирийците до вечерта, и около захождането на слънцето умря.
Pea naʻe tupu mālohi ʻae tau ʻi he ʻaho ko ia: ka naʻe poupou hake ia ʻe he tuʻi ʻo ʻIsileli ʻi heʻene saliote ʻo tauʻi ʻae kakai Silia ʻo aʻu ki he efiafi, pea naʻe pekia ia ʻo feʻunga mo e ʻalu hifo ʻae laʻā.
