2 Летописи 15

1 Тогава Божият дух дойде на Азария, Одидовия син,

Pea naʻe hoko mai ʻae Laumālie ʻoe ʻOtua kia ʻAsalia ko e foha ʻo Oteti:

2 и излезе да посрещне Аса и му рече: Слушай ме, Асо и целий Юдо и Вениамине: Господ е с вас докато сте вие с Него; и ако Го търсите, ще бъде намерен от вас, но ако Го оставите, Той ще ви остави.

Pea naʻe ʻalu kituʻa ia ke fakafetaulaki kia ʻAsa ʻo ne pehē kiate ia, “ʻE ʻAsa, mo Siuta kotoa pē, mo Penisimani, mou fanongo kiate au. ʻOku ʻiate kimoutolu ʻa Sihova, lolotonga ʻoku mou ʻiate ia: pea kapau ʻoku mou kumi kiate ia, te ne tuku ke mou ʻilo ia: pea kapau ʻoku mou liʻaki ia, te ne liʻaki ʻakimoutolu.

3 Дълго време Израил остана без истинския Бог, без свещеник, който да поучава, и без закон;

Pea ko eni, kuo nofo fuoloa ʻa ʻIsileli ʻo masiva ʻOtua moʻoni, pea masiva taulaʻeiki ke akonaki, pea masiva fono.

4 но когато в бедствието си се обърнаха към Господа Израилевия Бог и Го потърсиха, Той биде намерен от тях.

Ka ʻi heʻenau tafoki ʻi heʻenau mamahi kia Sihova ko e ʻOtua ʻo ʻIsileli, ʻonau kumi ia, naʻe ʻilo ia ʻekinautolu.

5 И в ония времена не е имало мир нито за излизащия, нито за влизащия, но големи смутове върху всичките жители на земите.

Pea ʻi he ngaahi kuonga ko ia naʻe ʻikai ha fiemālie kiate ia naʻe ʻalu kituaʻā, pe kiate ia naʻe haʻu ki loto, ka naʻe ʻi he kakai kotoa pē ʻoe ngaahi fonua ʻae ngaahi mamahi lahi.

6 Народ се сломяваше от народ, и град от град; защото Бог ги смущаваше с всякакво бедствие.

Pea naʻe fakaʻauha ʻae puleʻanga ʻe taha ʻe he puleʻanga ʻe taha, mo e kolo ʻae kolo: he naʻe fakamamahi ʻakinautolu ʻe he ʻOtua ʻi he ngaahi meʻa mamahi kotoa pē.

7 А вие се усилвайте, и да не ослабват ръцете ви; защото делото ви ще се възнагради.

Ko ia ke mou mālohi, pea ʻoua naʻa tuku ke vaivai homou nima: he ko hoʻomou ngāue ʻe totongi ia.”

8 И когато чу Аса тия думи и предсказанието на пророк Одида, ободри се, и отмахна мерзостите от цялата Юдова и Вениаминова земя, и от градовете, които бе отнел от Ефремовата хълмиста земя; и поднови Господния олтар, който бе пред Господния трем.

Pea ʻi he fanongo ʻe ʻAsa ki he ngaahi lea ni, mo e akonaki ʻa Oteti ko e palōfita, naʻa ne fiemālie ai, pea tukuange leva ʻe ia ʻae ngaahi ʻotua loi mo e kovi lahi, mei he fonua kotoa pē ʻo Siuta mo Penisimani, pea mei he ngaahi kolo naʻa ne toki maʻu, pea mei he moʻunga ko ʻIfalemi, pea ne fakafoʻou ʻae feilaulauʻanga ʻo Sihova, ʻaia naʻe ʻi he mata ʻoe fale hala ʻo Sihova.

9 И събра целия Юда и Вениамина, и живеещите между тях пришелци от Ефрема, Манасия и Симеона; защото мнозина от Израиля прибягваха при него като виждаха, че Господ неговият Бог бе с него.

Pea ne fakataha ʻa Siuta kotoa pē mo Penisimani, fakataha mo e kau muli meia ʻIfalemi mo Manase, pea meia Simione: he naʻe haʻu ʻae tokolahi kiate ia mei ʻIsileli, ʻi heʻenau mamata ʻoku ʻiate ia ʻa Sihova ko hono ʻOtua.

10 Те се събраха в Ерусалим в третия месец, в петнадесетата година от царуването на Аса.

Ko ia naʻa nau fakakātoa ai ʻakinautolu ʻi Selūsalema, ʻi hono tolu ʻoe māhina, ʻi hono hongofulu ma nima ʻoe taʻu ʻoe pule ʻa ʻAsa.

11 В това време принесоха жертви Господу от донесените користи, седемстотин говеда и седем хиляди овци.

Pea naʻa nau ʻatu kia Sihova ʻi he kuonga ko ia, ʻi he vete naʻa nau fetuku, ko e fanga pulu ʻe fitungeau mo e fanga sipi ʻe fitu afe.

12 И стъпиха в завет да търсят Господа Бога на бащите си от цялото си сърце и от цялата си душа,

Pea naʻa nau alea fakataha ʻo fai ʻae fuakava ke nau kumi kia Sihova ko e ʻOtua ʻo ʻenau ngaahi tamai ʻaki honau loto kotoa mo honau laumālie kotoa:

13 и да се умъртвява всеки, малък или голям, мъж или жена, който не би потърсил Господа Израилевия Бог.

‌ʻO pehē, ke ʻilonga ia ʻe ʻikai loto ke kumi kia Sihova ko e ʻOtua ʻo ʻIsileli ke tāmateʻi ia, ko ha siʻi ia pe ko e lahi, ko e tangata ia pe ko e fefine.

14 И заклеха се Господу със силен глас, с възклицание, с тръби, и с рогове.

Pea naʻa nau fuakava kia Sihova ʻi he leʻo lahi, pea ʻi he mavava, mo e ngaahi meʻalea, pea mo e ngaahi meʻa ifi.

15 И целият Юда се развесели поради клетвата; защото се заклеха от цялото си сърце, и потърсиха Бога с цялата си воля, и Господ им даде покой от всякъде.

Pea naʻe fiefia ʻa Siuta kotoa pē ʻi he fuakava: he naʻa nau fuakava ʻaki honau loto kotoa: pea naʻe hā mai ia kiate kinautolu: pea naʻe foaki ʻe Sihova kiate kinautolu ʻae fiemālie mei he potu kotoa pē.

16 А още и майка си Мааха цар Аса свали да не бъде царица, понеже тя бе направила отвратителен идол на Ашера; и Аса съсече нейния идол, стри го, та го изгори при потока Кедрон.

Pea ko e meʻa kia Meaka ko e faʻē ʻa ʻAsa ko e tuʻi, naʻa ne liua ia ke ʻoua naʻa pule ia, ko e meʻa ʻi heʻene ngaohi ʻae ʻotua loi ʻi he vao tapu: pea naʻe tā hifo ʻe ʻAsa hono ʻotua loi, pea naʻe laiki ia, pea tutu ia ʻi he veʻe vaitafe ko Kitiloni.

17 Но високите места не се премахнаха от Израиля; сърцето, обаче, на Аса бе съвършено през всичките му дни.

Ka naʻe ʻikai hiki ʻae ngaahi potu māʻolunga mei ʻIsileli: ka ko e moʻoni naʻe angatotonu ʻae loto ʻo ʻAsa ʻi hono ngaahi ʻaho kotoa pē.

18 И той донесе в Божия дом посветените от баща му вещи, и посветените от самия него, сребро, злато и съдове.

Pea naʻe fetuku ʻe ia ki he fale ʻoe ʻOtua ʻae ngaahi meʻa naʻe fakatapui ʻe heʻene tamai, mo e meʻa naʻa ne fakatapui ʻe ia, ʻae siliva, mo e koula, mo e ngaahi ipu.

19 И нямаше вече война до тридесет и петата година от царуването на Аса.

Pea naʻe ʻikai ha tau ʻo aʻu ki he taʻu ʻe tolungofulu ma nima ʻoe pule ʻo ʻAsa.