Приче Соломонове 8

1 Не виче ли мудрост? И разум не пушта ли глас свој?

Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?

2 Наврх висина, на путу, на распутицама стоји,

Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;

3 Код врата, на уласку у град, где се отварају врата, виче:

Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

4 Вас вичем, о људи, и глас свој обраћам к синовима људским.

Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

5 Научите се луди мудрости, и безумни оразумите се.

Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

6 Слушајте, јер ћу говорити велике ствари, и усне моје отварајући се казиваће шта је право.

Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.

7 Јер уста моја говоре истину, и мрска је уснама мојим безбожност.

Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

8 Праве су све речи уста мојих, ништа нема у њима криво ни изопачено.

Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

9 Све су обичне разумном и праве су онима који налазе знање.

Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

10 Примите наставу моју, а не сребро, и знање радије него најбоље злато.

Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

11 Јер је боља мудрост од драгог камења, и шта је год најмилијих ствари не могу се изједначити с њом.

Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

12 Ја мудрост боравим с разборитошћу, и разумно знање налазим.

Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

13 Страх је Господњи мржња на зло; ја мрзим на поноситост и на охолост и на зли пут и на уста опака.

Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

14 Мој је савет и шта год јесте; ја сам разум и моја је сила.

У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.

15 Мном цареви царују, и владаоци постављају правду.

Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

16 Мном владају кнезови и поглавари и све судије земаљске.

Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

17 Ја љубим оне који мене љубе, и који ме добро траже налазе ме.

Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

18 У мене је богатство и слава, постојано добро и правда.

Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

19 Плод је мој бољи од злата и од најбољег злата, и добитак је мој бољи и од најбољег сребра.

Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

20 Путем праведним ходим, посред стаза правице,

Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

21 Да онима који ме љубе дам оно што јесте, и ризнице њихове да напуним.

За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

22 Господ ме је имао у почетку пута свог, пре дела својих, пре сваког времена.

Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

23 Пре векова постављена сам, пре почетка, пре постања земље.

От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.

24 Кад још не беше бездана, родила сам се, кад још не беше извора обилатих водом.

Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

25 Пре него се горе основаше, пре хумова ја сам се родила;

Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,

26 Још не беше начинио земље ни поља ни почетка праху васиљенском;

Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

27 Кад је уређивао небеса, онде бејах; кад је размеравао круг над безданом.

Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.

28 Кад је утврђивао облаке горе и крепио изворе бездану;

Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

29 Кад је постављао мору међу и водама да не преступају заповести Његове, кад је постављао темеље земљи;

Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

30 Тада бејах код Њега храњеница, бејах Му милина сваки дан, и весељах се пред Њим свагда;

Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

31 Весељах се на васиљени Његовој, и милина ми је са синовима људским.

Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.

32 Тако, дакле, синови, послушајте ме, јер благо онима који се држе путева мојих.

Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

33 Слушајте наставу, и будите мудри, и немојте је одбацити.

Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

34 Благо човеку који ме слуша стражећи на вратима мојим сваки дан и чувајући прагове врата мојих.

Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,

35 Јер ко мене налази, налази живот и добија љубав од Господа.

Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

36 А ко о мене греши, чини криво души својој; сви који мрзе на ме, љубе смрт.

А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.