Приче Соломонове 7
1 Сине, чувај речи моје, и заповести моје сахрани код себе.
Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
2 Чувај заповести моје и бићеш жив, и науку моју као зеницу очију својих.
Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
3 Привежи их себи на прсте, напиши их на плочи срца свог.
Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
4 Реци мудрости: Сестра си ми; и пријатељицом зови разборитост,
Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
5 Да би те чувала од жене туђе, од туђинке, која ласка речима.
За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
6 Јер с прозора дома свог кроз решетку гледах,
Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си
7 И видех међу лудима, опазих међу децом безумног младића,
Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
8 Који иђаше улицом покрај угла њеног, и корачаше путем ка кући њеној,
Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
9 У сумрак, увече, кад се уноћа и смрче;
Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
10 А гле, срете га жена у оделу курвинском и лукавог срца,
И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
11 Плаха и пуста, којој ноге не могу стајати код куће,
(Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи
12 Сад на пољу, сад на улици, код сваког угла вребаше.
Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
13 И ухвати га, и пољуби га, и безобразно рече му:
Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
14 Имам жртве захвалне, данас изврших завете своје;
Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
15 Зато ти изиђох на сусрет да те тражим, и нађох те.
Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
16 Настрла сам одар свој покривачем везеним и простиркама мисирским.
Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
17 Окадила сам постељу своју смирном, алојом и циметом.
Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
18 Хајде да се опијамо љубављу до зоре, да се веселимо миловањем.
Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
19 Јер ми муж није код куће, отишао је на пут далеки,
Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
20 Узео је са собом тоболац новчани, вратиће се кући у одређени дан.
Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
21 Наврати га многим речима, глатким уснама одвуче га.
С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
22 Отиде за њом одмах као што во иде на клање и као безумник у путо да буде каран,
Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
23 Докле му стрела не пробије јетру, као што птица лети у замку не знајући да јој је о живот.
Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
24 Зато дакле, децо, послушајте ме, и пазите на речи уста мојих.
Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
25 Немој да застрањује срце твоје не путеве њене, немој лутати по стазама њеним.
Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
26 Јер је многе ранила и оборила, и много је оних које је све побила.
Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
