Eclesiastes 3

1 Para todas as coisas há um tempo determinado, e todo propósito abaixo do céu [tem seu] tempo.

Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

2 Tempo de nascer e tempo de morrer; tempo de plantar e tempo de arrancar o que foi plantado.

Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

3 Tempo de matar e tempo de curar; tempo de derrubar e tempo de construir.

Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

4 Tempo de chorar e tempo de rir; tempo de lamentar, e tempo de saltar.

Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

5 Tempo de espalhar pedras e tempo de juntar pedras; tempo de abraçar e tempo de evitar abraçar.

Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

6 Tempo de buscar e tempo de perder; tempo de guardar e tempo de jogar fora.

Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

7 Tempo de rasgar e tempo de costurar; tempo de ficar calado e tempo de falar.

Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

8 Tempo de amar e tempo de odiar; tempo de guerra e tempo de paz.

Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.

9 Que proveito tem o trabalhador naquilo em que ele trabalha?

Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?

10 Tenho visto a ocupação que Deus deu aos filhos dos homens, para com ela os manter ocupados.

Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

11 Tudo ele fez belo ao seu tempo; também pôs a sensação de eternidade no coração deles, sem que o homem consiga entender a obra que Deus fez, desde o princípio até o fim.

Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

12 Tenho percebido que não há coisa melhor para eles do que se alegrarem e fazerem o bem em suas vidas;

Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;

13 E também que todo homem coma, beba e fique contente com todo o seu trabalho; [isto] é um presente de Deus.

И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

14 Eu sei que tudo quanto Deus faz durará para sempre; a isso nada será acrescentado e nada será diminuído; e Deus faz [assim] para que haja temor perante sua presença.

Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.

15 O que tem sido agora, já foi antes; e o que vier a ser [também] já foi; Deus busca [de volta] o que foi passado.

Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

16 Vi mais abaixo do sol: que no lugar do juízo havia ali perversidade; e que no lugar da justiça havia ali perversidade.

Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.

17 Eu disse em meu coração: Deus julgará ao justo e ao perverso, porque ali há tempo para todo propósito e para toda obra.

Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.

18 Eu disse em meu coração quanto aos filhos dos homens, que Deus lhes provaria, para lhes mostrar que eles são como animais.

Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.

19 Porque o que acontece aos filhos dos homens, isso mesmo também acontece aos animais; o mesmo acontece a eles [todos]; assim como um morre, assim também morre o outro; e todos tem uma mesma respiração; e a vantagem dos homens sobre os animais é nenhuma, pois todos são fúteis.

Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

20 Todos vão a um [mesmo] lugar; todos vieram do pó [da terra], e todos voltarão ao pó.

Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

21 Quem tem certeza de que o fôlego de vida dos homens sobe para cima, e que o fôlego de vida dos animais desce para debaixo da terra?

Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?

22 Por isso tenho visto que não há coisa melhor do que o homem se alegrar de suas obras, porque essa é a parte que lhe pertence; pois quem pode levá-lo a ver o que será depois de sua [morte]?

Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?