Job 7
1 militia est vita hominis super terram et sicut dies mercennarii dies eius
Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
2 sicut servus desiderat umbram et sicut mercennarius praestolatur finem operis sui
Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3 sic et ego habui menses vacuos et noctes laboriosas enumeravi mihi
Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4 si dormiero dico quando consurgam et rursum expectabo vesperam et replebor doloribus usque ad tenebras
Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
5 induta est caro mea putredine et sordibus pulveris cutis mea aruit et contracta est
Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
6 dies mei velocius transierunt quam a texente tela succiditur et consumpti sunt absque ulla spe
Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7 memento quia ventus est vita mea et non revertetur oculus meus ut videat bona
Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
8 nec aspiciet me visus hominis oculi tui in me et non subsistam
Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
10 nec revertetur ultra in domum suam neque cognoscet eum amplius locus eius
Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11 quapropter et ego non parcam ori meo loquar in tribulatione spiritus mei confabulabor cum amaritudine animae meae
Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12 numquid mare sum ego aut cetus quia circumdedisti me carcere
Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13 si dixero consolabitur me lectulus meus et relevabor loquens mecum in strato meo
Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 terrebis me per somnia et per visiones horrore concuties
Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15 quam ob rem elegit suspendium anima mea et mortem ossa mea
Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16 desperavi nequaquam ultra iam vivam parce mihi nihil enim sunt dies mei
Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 quid est homo quia magnificas eum aut quia ponis erga eum cor tuum
Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18 visitas eum diluculo et subito probas illum
Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
19 usquequo non parces mihi nec dimittis me ut gluttiam salivam meam
До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 peccavi quid faciam tibi o custos hominum quare posuisti me contrarium tibi et factus sum mihimet ipsi gravis
Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
21 cur non tolles peccatum meum et quare non auferes iniquitatem meam ecce nunc in pulvere dormiam et si mane me quaesieris non subsistam
И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
