Job 11
1 respondens autem Sophar Naamathites dixit
Тогава нааматецът Софар, в отговор рече:
2 numquid qui multa loquitur non et audiet aut vir verbosus iustificabitur
Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
3 tibi soli tacebunt homines et cum ceteros inriseris a nullo confutaberis
Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
4 dixisti enim purus est sermo meus et mundus sum in conspectu tuo
Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
5 atque utinam Deus loqueretur tecum et aperiret labia sua tibi
Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.
6 ut ostenderet tibi secreta sapientiae et quod multiplex esset lex eius et intellegeres quod multo minora exigaris a Deo quam meretur iniquitas tua
И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
7 forsitan vestigia Dei conprehendes et usque ad perfectum Omnipotentem repperies
Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? (Sheol h7585)
9 longior terrae mensura eius et latior mari
Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
10 si subverterit omnia vel in unum coartaverit quis contradicet ei
Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
11 ipse enim novit hominum vanitatem et videns iniquitatem nonne considerat
Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.
12 vir vanus in superbiam erigitur et tamquam pullum onagri se liberum natum putat
Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
13 tu autem firmasti cor tuum et expandisti ad eum manus tuas
Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
14 si iniquitatem quod est in manu tua abstuleris a te et non manserit in tabernaculo tuo iniustitia
Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
15 tum levare poteris faciem tuam absque macula et eris stabilis et non timebis
Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
16 miseriae quoque oblivisceris et quasi aquarum quae praeterierint recordaberis
Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
17 et quasi meridianus fulgor consurget tibi ad vesperam et cum te consumptum putaveris orieris ut lucifer
Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.
18 et habebis fiduciam proposita tibi spe et defossus securus dormies
Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
19 requiesces et non erit qui te exterreat et deprecabuntur faciem tuam plurimi
Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
20 oculi autem impiorum deficient et effugium peribit ab eis et spes eorum abominatio animae
А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.
