Giobbe 33

1 Ma pure, ascolta, o Giobbe, il mio dire, porgi orecchio a tutte le mie parole!

Затова, Иове, чуй сега словото ми, И слушай всичките мои думи.

2 Ecco, apro la bocca, la lingua parla sotto il mio palato.

Ето, сега отворих устата си, Езикът ми с устата ми говори.

3 Nelle mie parole è la rettitudine del mio cuore; e le mie labbra diran sinceramente quello che so.

Думите ми ще бъдат според правотата на сърцето ми, И устните ми ще произнесат чист разум.

4 Lo spirito di Dio mi ha creato, e il soffio dell’Onnipotente mi dà la vita.

Духът Божии ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява.

5 Se puoi, rispondimi; prepara le tue ragioni, fatti avanti!

Ако можеш, отговори ми; Опълчи са с думите си пред мене та застани.

6 Ecco, io sono uguale a te davanti a Dio; anch’io, fui tratto dall’argilla.

Ето, и аз съм пред Бога както си ти, - И аз съм от кал образуван.

7 Spavento di me non potrà quindi sgomentarti, e il peso della mia autorità non ti potrà schiacciare.

Ето, моят ужас няма да те уплашва. Нито ще тежи ръката ми върху тебе.

8 Davanti a me tu dunque hai detto (e ho bene udito il suono delle tue parole):

Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите ти, като казваше:

9 “Io sono puro, senza peccato; sono innocente, non c’è iniquità in me;

Чист и без престъпление съм; Невинен съм, и баззаконие няма в мене;

10 ma Dio trova contro me degli appigli ostili, mi tiene per suo nemico;

Ето, Бог намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;

11 mi mette i piedi nei ceppi, spia tutti i miei movimenti”.

Туря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.

12 E io ti rispondo: In questo non hai ragione; giacché Dio è più grande dell’uomo.

Ето, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.

13 Perché contendi con lui? poich’egli non rende conto d’alcuno dei suoi atti.

Защо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?

14 Iddio parla, bensì, una volta ed anche due, ma l’uomo non ci bada;

Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж, Само че човекът не внимава.

15 parla per via di sogni, di visioni notturne, quando un sonno profondo cade sui mortali, quando sui loro letti essi giacciono assopiti;

В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,

16 allora egli apre i loro orecchi e dà loro in segreto degli ammonimenti,

Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,

17 per distoglier l’uomo dal suo modo d’agire e tener lungi da lui la superbia;

За да отвърне човека от намерението му, И да извади гордостта из човека;

18 per salvargli l’anima dalla fossa, la vita dal dardo mortale.

Предпазва душата му от гроба, И животът му, за да не падне от меч.

19 L’uomo è anche ammonito sul suo letto, dal dolore, dall’agitazione incessante delle sue ossa;

Той бива е наказван с болки на леглото си, Да! С непрестанни болки в костите си,

20 quand’egli ha in avversione il pane, e l’anima sua schifa i cibi più squisiti;

Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.

21 la carne gli si consuma, e sparisce, mentre le ossa, prima invisibili, gli escon fuori,

Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.

22 l’anima sua si avvicina alla fossa, e la sua vita a quelli che dànno la morte.

Да! Душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,

23 Ma se, presso a lui, v’è un angelo, un interprete, uno solo fra i mille, che mostri all’uomo il suo dovere,

Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,

24 Iddio ha pietà di lui e dice: “Risparmialo, che non scenda nella fossa! Ho trovato il suo riscatto”.

И ако Бог му бъди милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп за него,

25 Allora la sua carne divien fresca più di quella d’un bimbo; egli torna ai giorni della sua giovinezza;

Тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си;

26 implora Dio, e Dio gli è propizio; gli dà di contemplare il suo volto con giubilo, e lo considera di nuovo come giusto.

Ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му.

27 Ed egli va cantando fra la gente e dice: “Avevo peccato, pervertito la giustizia, e non sono stato punito come meritavo.

Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде според греха ми;

28 Iddio ha riscattato l’anima mia, onde non scendesse nella fossa e la mia vita si schiude alla luce!”

Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.

29 Ecco, tutto questo Iddio lo fa due, tre volte, all’uomo,

Ето всичко това върши Бог Дваж и триж с човека,

30 per ritrarre l’anima di lui dalla fossa, perché su di lei splenda la luce della vita.

За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.

31 Sta’ attento, Giobbe, dammi ascolto; taci, ed io parlerò.

Внимавай, Иове, послушай ме, Мълчи, и аз ще говоря.

32 Se hai qualcosa da dire, rispondimi, parla, ché io vorrei poterti dar ragione.

Ако имаш какво да кажеш, отговори ми; Говори, защото желая да бъдеш оправдан;

33 Se no, tu dammi ascolto, taci, e t’insegnerò la saviezza”.

Но ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.