Giobbe 32

1 Quei tre uomini cessarono di rispondere a Giobbe perché egli si credeva giusto.

И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.

2 Allora l’ira di Elihu, figliuolo di Barakeel il Buzita, della tribù di Ram, s’accese:

Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога

3 s’accese contro Giobbe, perché riteneva giusto sé stesso anziché Dio; s’accese anche contro i tre amici di lui perché non avean trovato che rispondere, sebbene condannassero Giobbe.

тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.

4 Ora, siccome quelli erano più attempati di lui,

А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.

5 Elihu aveva aspettato a parlare a Giobbe; ma quando vide che dalla bocca di quei tre uomini non usciva più risposta, s’accese d’ira.

Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.

6 Ed Elihu, figliuolo di Barakeel il Buzita, rispose e disse: “Io son giovine d’età e voi siete vecchi; perciò mi son tenuto indietro e non ho ardito esporvi il mio pensiero.

Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.

7 Dicevo: “Parleranno i giorni, e il gran numero degli anni insegnerà la sapienza”.

Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.

8 Ma, nell’uomo, quel che lo rende intelligente è lo spirito, è il soffio dell’Onnipotente.

Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.

9 Non quelli di lunga età sono sapienti, né i vecchi son quelli che comprendono il giusto.

Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.

10 Perciò dico: “Ascoltatemi; vi esporrò anch’io il mio pensiero”.

Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.

11 Ecco, ho aspettato i vostri discorsi, ho ascoltato i vostri argomenti, mentre andavate cercando altre parole.

Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;

12 V’ho seguito attentamente, ed ecco, nessun di voi ha convinto Giobbe, nessuno ha risposto alle sue parole.

Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;

13 Non avete dunque ragione di dire: “Abbiam trovato la sapienza! Dio soltanto lo farà cedere; non l’uomo!”

За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.

14 Egli non ha diretto i suoi discorsi contro a me, ed io non gli risponderò colle vostre parole.

Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.

15 Eccoli sconcertati! non rispondon più, non trovan più parole.

Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.

16 Ed ho aspettato che non parlassero più, che restassero e non rispondessero più.

А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?

17 Ma ora risponderò anch’io per mio conto, esporrò anch’io il mio pensiero!

Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.

18 Perché son pieno di parole, e lo spirito ch’è dentro di me mi stimola.

Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.

19 Ecco, il mio seno è come vin rinchiuso, è simile ad otri pieni di vin nuovo, che stanno per scoppiare.

Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.

20 Parlerò dunque e mi solleverò, aprirò le labbra e risponderò!

Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.

21 E lasciate ch’io parli senza riguardi personali, senza adulare alcuno;

Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.

22 poiché adulare io non so; se lo facessi, il mio Fattore tosto mi torrebbe di mezzo.

Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.