Salmi 77

1 Salmo di Asaf, [dato] al Capo de' Musici, de' figliuoli di Iedutun LA mia voce [s'indirizza] a Dio, ed io grido; La mia voce [s'indirizza] a Dio, acciocchè egli mi porga l'orecchio.

За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

2 Nel giorno della mia distretta, io ho cercato il Signore; Le mie mani sono state sparse qua e là di notte, E non hanno avuta posa alcuna; L'anima mia ha rifiutato d'essere consolata.

В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

3 Io mi ricordo di Dio, e romoreggio; Io mi lamento, e il mio spirito è angosciato. (Sela)

Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)

4 Tu hai ritenuti gli occhi miei [in continue] vegghie; Io son tutto attonito, e non posso parlare.

Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

5 Io ripenso a' giorni antichi, Agli anni da lungo tempo passati.

Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

6 Io mi ricordo come [già] io sonava; Io medito nel mio cuore di notte, E lo spirito mio va investigando.

Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:

7 Il Signore [mi] rigetterà egli in perpetuo? E non [mi] gradirà egli [giammai] più?

Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

8 È la sua benignità venuta meno per sempre mai? È la [sua] parola mancata per ogni età?

Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

9 Iddio ha egli dimenticato di aver pietà? Ha egli serrate per ira le sue compassioni? (Sela)

Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)

10 Io ho adunque detto: Se io son fiacco, Egli è perchè la destra dell'Altissimo è mutata.

Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.

11 Io mi rammemoro le opere del Signore; Perciocchè io mi riduco a memoria le tue maraviglie antiche;

Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,

12 E medito tutti i tuoi fatti, E ragiono delle tue operazioni.

И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

13 O Dio, le tue vie [si veggono] nel Santuario; Chi [è] dio grande, come Iddio?

Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?

14 Tu [sei] l'Iddio che fai maraviglie; Tu hai fatta conoscere la tua forza fra i popoli.

Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

15 Tu hai, col tuo braccio, riscosso il tuo popolo; I figliuoli di Giacobbe e di Giuseppe. (Sela)

Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)

16 Le acque ti videro, o Dio; Le acque ti videro, [e] furono spaventate; Gli abissi eziandio tremarono.

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

17 Le nubi versarono diluvi d'acque; I cieli tuonarono; I tuoi strali eziandio andarono attorno.

Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

18 Il suon de' tuoi tuoni [fu] per lo giro [del cielo]; I folgori alluminarono il mondo; La terra fu smossa, e tremò.

Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

19 La tua via [fu] per mezzo il mare, E il tuo sentiero per mezzo le grandi acque; E le tue pedate non furono riconosciute.

През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

20 Tu conducesti il tuo popolo, come una greggia, Per man di Mosè e d'Aaronne.

Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.