Giobbe 30

1 Ma ora, quelli che son minori d'età di me si ridono di me, I cui padri io non avrei degnato mettere Co' cani della mia graggia.

Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

2 Ed anche, che mi avrebbe giovato la forza delle lor mani? La vecchiezza era perduta per loro.

Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

3 Di bisogno e di fame, [Vivevano] in disparte, e solitari; Fuggivano in luoghi aridi, tenebrosi, desolati, e deserti.

От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

4 Coglievano la malva presso agli arboscelli, E le radici de' ginepri, per iscaldarsi.

Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

5 Erano scacciati d'infra [la gente]; Ei si gridava dietro a loro, come [dietro ad] un ladro.

Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.

6 Dimoravano ne' dirupi delle valli, Nelle grotte della terra e delle rocce.

Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

7 Ruggivano fra gli arboscelli; Si adunavano sotto a' cardi.

Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;

8 [Erano] gente da nulla, senza nome, Scacciata dal paese.

Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

9 Ed ora io son la lor canzone, E il soggetto de' lor ragionamenti.

А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

10 Essi mi abbominano, si allontanano da me, E non si rattengono di sputarmi nel viso.

Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

11 Perciocchè [Iddio] ha sciolto il mio legame, e mi ha afflitto; Laonde essi hanno scosso il freno, [per non] riverir [più] la mia faccia.

Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.

12 I giovanetti si levano contro a me dalla [man] destra, mi spingono i piedi, E si appianano le vie contro a me, per [traboccarmi] in ruina;

Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,

13 Hanno tagliato il mio cammino, si avanzano alla mia perdizione, Niuno li aiuta;

Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

14 Sono entrati come per una larga rottura, Si sono rotolati sotto le ruine.

Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.

15 Spaventi si son volti contro a me, Perseguitano l'anima mia come il vento; E la mia salvezza è passata via come una nuvola.

Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

16 Ed ora l'anima mia si versa sopra me, I giorni dell'afflizione mi hanno aggiunto.

И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

17 Di notte egli mi trafigge l'ossa addosso; E le mie arterie non hanno alcuna posa.

През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.

18 La mia vesta è tutta cangiata, per la quantità della marcia [delle piaghe], E mi stringe come la scollatura del mio saio.

Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.

19 Egli mi ha gittato nel fango, E paio polvere e cenere.

Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

20 Io grido a te, e tu non mi rispondi; Io mi presento [davanti a te], e tu non poni mente a me.

Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.

21 Tu ti sei mutato in crudele inverso me; Tu mi contrasti con la forza delle tue mani.

Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

22 Tu mi hai levato ad alto; tu mi fai cavalcar sopra il vento, E fai struggere in me ogni virtù.

Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

23 Io so certamente che tu mi ridurrai alla morte, Ed alla casa assegnata ad ogni vivente.

Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

24 Pur non istenderà egli la mano nell'avello; [Quelli che vi son dentro] gridano essi, quando egli distrugge?

Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

25 Non piangeva io per cagion di colui che menava dura vita? L'anima mia non si addolorava ella per i bisognosi?

Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

26 Perchè, avendo io sperato il bene, il mal sia venuto? Ed avendo aspettata la luce, sia giunta la caligine?

Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

27 Le mie interiora bollono, e non hanno alcuna posa; I giorni dell'afflizione mi hanno incontrato.

Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

28 Io vo bruno attorno, non già del sole; Io mi levo in pien popolo, [e] grido.

Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

29 Io son diventato fratello degli sciacalli, E compagno delle ulule.

Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

30 La mia pelle mi si è imbrunita addosso, E le mie ossa son calcinate d'arsura.

Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

31 E la mia cetera si è mutata in duolo, E il mio organo in voce di pianto.

Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.