Giobbe 21
1 E GIOBBE rispose, e disse:
Тогава Иов в отговор рече:
2 Date udienza al mio ragionamento, E ciò [mi] sarà [in vece delle] vostre consolazioni.
Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
3 Comportatemi che io parli; E poichè avrò parlato, beffatevi pure.
Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
4 Quant'è a me, il mio lamento [si addirizza] egli ad un uomo? E perchè non sarebbe distretto lo spirito mio?
За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
5 Riguardate a me, e stupite, E mettetevi la mano in su la bocca.
Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
6 Io stesso, [quando] me ne ricordo, sono tutto attonito, E la carne mia ne prende orrore.
Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
7 Perchè vivono gli empi? [Perchè] invecchiano, ed anche son forti e vigorosi?
Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
8 La lor progenie [è] stabilita nel lor cospetto, insieme con loro; E i lor discendenti [son] davanti agli occhi loro.
Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
9 Le case loro [non sono se non] pace, senza spavento; E la verga di Dio non [è] sopra loro.
Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
10 I lor tori ammontano, e non fallano; Le lor vacche figliano, e non isperdono.
Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
11 Essi mandano fuori i lor fanciulletti come pecore; E i lor figliuoli van saltellando.
Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
12 Essi alzano [la voce] col tamburo e con la cetera; E si rallegrano al suon dell'organo.
Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба. (Sheol h7585)
14 Quantunque abbiano detto a Dio: Dipartiti da noi; Perciocchè noi non prendiam piacere nella conoscenza delle tue vie.
Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
15 Che [è] l'Onnipotente, che noi gli serviamo? E che profitto faremo se lo preghiamo?
Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
16 Ecco, il ben loro non [è] egli nelle lor mani? ([Sia] il consiglio degli empi lungi da me.)
Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
17 Quante volte [avviene egli che] la lampana degli empi sia spenta, E che la lor ruina venga loro addosso, [E che Iddio] dià [loro] tormenti nella sua ira per lor parte?
Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
18 [E che] sieno come paglia al vento, E come pula che il turbo invola?
Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
19 [E che] Iddio riserbi a' lor figliuoli la violenza da loro usata; O che egli la renda a loro stessi, e ch'essi lo sentano?
Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
20 [E che] gli occhi loro veggano la lor ruina, E ch'essi bevano dell'ira dell'Onnipotente?
Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
21 Perciocchè [del rimanente], quale affezione avranno essi alle lor case, Da che il numero de' lor mesi sarà stato troncato?
Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
22 Potrebbesi insegnar scienza a Dio? Conciossiachè egli sia quel che giudica gli eccelsi.
Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
23 Colui muore nel colmo della felicità, In compiuta pace e tranquillità.
Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
24 Le sue secchie son piene di latte, E le sue ossa sono abbeverate di midolla.
Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
25 E costui muore, [essendo] in amaritudine d'animo, E non avendo [giammai] mangiato con diletto.
А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
26 Amendue giacciono nella polvere, E i vermini li coprono.
Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
27 Ecco, io conosco i vostri pensamenti, E i malvagi discorsi che voi fate contro a me a torto.
Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
28 Perciocchè voi direte: Ove [è] la casa del magnifico? Ed ove [sono] i padiglioni ove abitavano gli empi?
Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
29 Non vi siete voi giammai informati da coloro che fanno viaggi? Voi non disdirete già i segnali ch'essi [ne] dànno;
Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
30 Che il malvagio [è] riparato al giorno della ruina, Quando le ire sono sparse.
Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
31 Chi gli rappresenterà la sua via in faccia? E chi gli farà la retribuzione di ciò ch'egli ha fatto?
Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
32 Poi appresso egli è portato ne' sepolcri, E non attende più ad altro che all'avello.
Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
33 I cespi della valle gli son dolci; Ed egli si tira dietro tutti gli uomini, Siccome davanti a lui [ne son iti] innumerabili.
Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
34 Come dunque mi consolate voi vanamente? Conciossiachè nelle vostre repliche vi sia sempre della prevaricazione.
Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
