Psalm 137

1 An den Strömen Babels, da saßen wir und weinten, indem wir Zions gedachten.

При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

2 An den Weiden, die dort waren, hingen wir unsere Zithern auf.

На върбите всред него Окачихме арфите си.

3 Denn dort begehrten, die uns gefangen geführt, Lieder von uns, und unsere Peiniger Fröhlichkeit: “Singt uns eines von den Zionsliedern!”

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

4 Wie könnten wir die Jahwe-Lieder singen auf dem Boden der Fremde!

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

5 Wenn ich deiner vergesse, Jerusalem, so schrumpfe meine Rechte ein.

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

6 Es klebe meine Zunge an meinem Gaumen, wenn ich deiner nicht gedenke, wenn ich nicht lasse Jerusalem meine höchste Freude sein!

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

7 Gedenke, Jahwe, den Edomitern, den Unglückstag Jerusalems, die da riefen: “Nieder damit, nieder damit bis auf den Grund in ihr!”

Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

8 Tochter Babel, du Verwüsterin, wohl dem, der dir vergilt, was du uns angethan!

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

9 Wohl dem, der deine zarten Kinder packt und schmettert an den Felsen.

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!