Psalms 69
1 For the Chief Musician. To the tune of “Lilies.” By David. Save me, God, for the waters have come up to my neck!
За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
2 I sink in deep mire, where there is no foothold. I have come into deep waters, where the floods overflow me.
Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
3 I am weary with my crying. My throat is dry. My eyes fail looking for my God.
Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
4 Those who hate me without a cause are more than the hairs of my head. Those who want to cut me off, being my enemies wrongfully, are mighty. I have to restore what I didn’t take away.
Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
5 God, you know my foolishness. My sins aren’t hidden from you.
Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
6 Don’t let those who wait for you be shamed through me, Lord GOD of Hosts. Don’t let those who seek you be brought to dishonour through me, God of Israel.
Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
7 Because for your sake, I have borne reproach. Shame has covered my face.
Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
8 I have become a stranger to my brothers, an alien to my mother’s children.
Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
9 For the zeal of your house consumes me. The reproaches of those who reproach you have fallen on me.
Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
10 When I wept and I fasted, that was to my reproach.
Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
11 When I made sackcloth my clothing, I became a byword to them.
Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
12 Those who sit in the gate talk about me. I am the song of the drunkards.
За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
13 But as for me, my prayer is to you, LORD, in an acceptable time. God, in the abundance of your loving kindness, answer me in the truth of your salvation.
Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
14 Deliver me out of the mire, and don’t let me sink. Let me be delivered from those who hate me, and out of the deep waters.
Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
15 Don’t let the flood waters overwhelm me, neither let the deep swallow me up. Don’t let the pit shut its mouth on me.
Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
16 Answer me, LORD, for your loving kindness is good. According to the multitude of your tender mercies, turn to me.
Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
17 Don’t hide your face from your servant, for I am in distress. Answer me speedily!
И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
18 Draw near to my soul and redeem it. Ransom me because of my enemies.
Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
19 You know my reproach, my shame, and my dishonour. My adversaries are all before you.
Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
20 Reproach has broken my heart, and I am full of heaviness. I looked for some to take pity, but there was none; for comforters, but I found none.
Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
21 They also gave me poison for my food. In my thirst, they gave me vinegar to drink.
И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
22 Let their table before them become a snare. May it become a retribution and a trap.
Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
23 Let their eyes be darkened, so that they can’t see. Let their backs be continually bent.
Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
24 Pour out your indignation on them. Let the fierceness of your anger overtake them.
Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
25 Let their habitation be desolate. Let no one dwell in their tents.
Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
26 For they persecute him whom you have wounded. They tell of the sorrow of those whom you have hurt.
Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
27 Charge them with crime upon crime. Don’t let them come into your righteousness.
Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.
28 Let them be blotted out of the book of life, and not be written with the righteous.
Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
29 But I am in pain and distress. Let your salvation, God, protect me.
А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
30 I will praise the name of God with a song, and will magnify him with thanksgiving.
Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
31 It will please the LORD better than an ox, or a bull that has horns and hoofs.
И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
32 The humble have seen it, and are glad. You who seek after God, let your heart live.
Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
33 For the LORD hears the needy, and doesn’t despise his captive people.
Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
34 Let heaven and earth praise him; the seas, and everything that moves therein!
Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
35 For God will save Zion, and build the cities of Judah. They shall settle there, and own it.
Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
36 The children also of his servants shall inherit it. Those who love his name shall dwell therein.
Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
