Psalms 39
1 For the Chief Musician. For Jeduthun. A Psalm by David. I said, “I will watch my ways, so that I don’t sin with my tongue. I will keep my mouth with a bridle while the wicked is before me.”
За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.
2 I was mute with silence. I held my peace, even from good. My sorrow was stirred.
Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
3 My heart was hot within me. While I meditated, the fire burnt. I spoke with my tongue:
Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:
4 “LORD, show me my end, what is the measure of my days. Let me know how frail I am.
Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
5 Behold, you have made my days hand widths. My lifetime is as nothing before you. Surely every man stands as a breath.” (Selah)
Ето направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
6 “Surely every man walks like a shadow. Surely they busy themselves in vain. He heaps up, and doesn’t know who shall gather.
Наистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села) Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.
7 Now, Lord, what do I wait for? My hope is in you.
И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
8 Deliver me from all my transgressions. Don’t make me the reproach of the foolish.
Избави ме от всичките ми беззакония.
9 I was mute. I didn’t open my mouth, because you did it.
Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.
10 Remove your scourge away from me. I am overcome by the blow of your hand.
Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
11 When you rebuke and correct man for iniquity, you consume his wealth like a moth. Surely every man is but a breath.” (Selah)
Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села)
12 “Hear my prayer, LORD, and give ear to my cry. Don’t be silent at my tears. For I am a stranger with you, a foreigner, as all my fathers were.
Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.
13 Oh spare me, that I may recover strength, before I go away and exist no more.”
Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.
