Psalms 35
1 By David. Contend, LORD, with those who contend with me. Fight against those who fight against me.
Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
2 Take hold of shield and buckler, and stand up for my help.
Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.
3 Brandish the spear and block those who pursue me. Tell my soul, “I am your salvation.”
Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
4 Let those who seek after my soul be disappointed and brought to dishonour. Let those who plot my ruin be turned back and confounded.
Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
5 Let them be as chaff before the wind, the LORD’s angel driving them on.
Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
6 Let their way be dark and slippery, the LORD’s angel pursuing them.
Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
7 For without cause they have hidden their net in a pit for me. Without cause they have dug a pit for my soul.
Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.
8 Let destruction come on him unawares. Let his net that he has hidden catch himself. Let him fall into that destruction.
Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
9 My soul shall be joyful in the LORD. It shall rejoice in his salvation.
А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:
10 All my bones shall say, “LORD, who is like you, who delivers the poor from him who is too strong for him; yes, the poor and the needy from him who robs him?”
Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
11 Unrighteous witnesses rise up. They ask me about things that I don’t know about.
Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо
12 They reward me evil for good, to the bereaving of my soul.
Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.
13 But as for me, when they were sick, my clothing was sackcloth. I afflicted my soul with fasting. My prayer returned into my own bosom.
А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;
14 I behaved myself as though it had been my friend or my brother. I bowed down mourning, as one who mourns his mother.
Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
15 But in my adversity, they rejoiced, and gathered themselves together. The attackers gathered themselves together against me, and I didn’t know it. They tore at me, and didn’t cease.
Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.
16 Like the profane mockers in feasts, they gnashed their teeth at me.
Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
17 Lord, how long will you look on? Rescue my soul from their destruction, my precious life from the lions.
Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове.
18 I will give you thanks in the great assembly. I will praise you amongst many people.
Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
19 Don’t let those who are my enemies wrongfully rejoice over me; neither let those who hate me without a cause wink their eyes.
Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
20 For they don’t speak peace, but they devise deceitful words against those who are quiet in the land.
Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
21 Yes, they opened their mouth wide against me. They said, “Aha! Aha! Our eye has seen it!”
Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
22 You have seen it, LORD. Don’t keep silent. Lord, don’t be far from me.
Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,
23 Wake up! Rise up to defend me, my God! My Lord, contend for me!
Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
24 Vindicate me, LORD my God, according to your righteousness. Don’t let them gloat over me.
Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
25 Don’t let them say in their heart, “Aha! That’s the way we want it!” Don’t let them say, “We have swallowed him up!”
Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.
26 Let them be disappointed and confounded together who rejoice at my calamity. Let them be clothed with shame and dishonour who magnify themselves against me.
Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
27 Let those who favour my righteous cause shout for joy and be glad. Yes, let them say continually, “May the LORD be magnified, who has pleasure in the prosperity of his servant!”
Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
28 My tongue shall talk about your righteousness and about your praise all day long.
И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.
