Job 41
1 “Can you draw out Leviathan with a fish hook, or press down his tongue with a cord?
Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
2 Can you put a rope into his nose, or pierce his jaw through with a hook?
Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
3 Will he make many petitions to you, or will he speak soft words to you?
Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
4 Will he make a covenant with you, that you should take him for a servant forever?
Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
5 Will you play with him as with a bird? Or will you bind him for your girls?
Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
6 Will traders barter for him? Will they part him amongst the merchants?
Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
7 Can you fill his skin with barbed irons, or his head with fish spears?
Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
8 Lay your hand on him. Remember the battle, and do so no more.
Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
9 Behold, the hope of him is in vain. Won’t one be cast down even at the sight of him?
Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
10 None is so fierce that he dare stir him up. Who then is he who can stand before me?
Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
11 Who has first given to me, that I should repay him? Everything under the heavens is mine.
Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
12 “I will not keep silence concerning his limbs, nor his mighty strength, nor his goodly frame.
Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
13 Who can strip off his outer garment? Who will come within his jaws?
Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
14 Who can open the doors of his face? Around his teeth is terror.
Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15 Strong scales are his pride, shut up together with a close seal.
Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
16 One is so near to another, that no air can come between them.
Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
17 They are joined to one another. They stick together, so that they can’t be pulled apart.
Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18 His sneezing flashes out light. His eyes are like the eyelids of the morning.
Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
19 Out of his mouth go burning torches. Sparks of fire leap out.
Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
20 Out of his nostrils a smoke goes, as of a boiling pot over a fire of reeds.
Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
21 His breath kindles coals. A flame goes out of his mouth.
Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
22 There is strength in his neck. Terror dances before him.
На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
23 The flakes of his flesh are joined together. They are firm on him. They can’t be moved.
Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
24 His heart is as firm as a stone, yes, firm as the lower millstone.
Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
25 When he raises himself up, the mighty are afraid. They retreat before his thrashing.
Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
26 If one attacks him with the sword, it can’t prevail; nor the spear, the dart, nor the pointed shaft.
Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
27 He counts iron as straw, and bronze as rotten wood.
Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
28 The arrow can’t make him flee. Sling stones are like chaff to him.
Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
29 Clubs are counted as stubble. He laughs at the rushing of the javelin.
Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
30 His undersides are like sharp potsherds, leaving a trail in the mud like a threshing sledge.
Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
31 He makes the deep to boil like a pot. He makes the sea like a pot of ointment.
Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
32 He makes a path shine after him. One would think the deep had white hair.
Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
33 On earth there is not his equal, that is made without fear.
На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
34 He sees everything that is high. He is king over all the sons of pride.”
Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
