Job 31
1 “I made a covenant with my eyes; how then should I look lustfully at a young woman?
Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?
2 For what is the portion from God above, and the heritage from the Almighty on high?
Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?
3 Is it not calamity to the unrighteous, and disaster to the workers of iniquity?
Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?
4 Doesn’t he see my ways, and count all my steps?
Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?
5 “If I have walked with falsehood, and my foot has hurried to deceit
Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,
6 (let me be weighed in an even balance, that God may know my integrity);
(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)
7 if my step has turned out of the way, if my heart walked after my eyes, if any defilement has stuck to my hands,
Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,
8 then let me sow, and let another eat. Yes, let the produce of my field be rooted out.
То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми
9 “If my heart has been enticed to a woman, and I have laid wait at my neighbour’s door,
Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,
10 then let my wife grind for another, and let others sleep with her.
То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;
11 For that would be a heinous crime. Yes, it would be an iniquity to be punished by the judges,
Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;
12 for it is a fire that consumes to destruction, and would root out all my increase.
Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.
13 “If I have despised the cause of my male servant or of my female servant, when they contended with me,
Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,
14 what then will I do when God rises up? When he visits, what will I answer him?
То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?
15 Didn’t he who made me in the womb make him? Didn’t one fashion us in the womb?
Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?
16 “If I have withheld the poor from their desire, or have caused the eyes of the widow to fail,
Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
17 or have eaten my morsel alone, and the fatherless has not eaten of it
Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,
18 (no, from my youth he grew up with me as with a father, I have guided her from my mother’s womb);
(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )
19 if I have seen any perish for want of clothing, or that the needy had no covering;
Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,
20 if his heart hasn’t blessed me, if he hasn’t been warmed with my sheep’s fleece;
И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;
21 if I have lifted up my hand against the fatherless, because I saw my help in the gate;
Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;
22 then let my shoulder fall from the shoulder blade, and my arm be broken from the bone.
То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;
23 For calamity from God is a terror to me. Because of his majesty, I can do nothing.
Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
24 “If I have made gold my hope, and have said to the fine gold, ‘You are my confidence;’
Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
25 If I have rejoiced because my wealth was great, and because my hand had gotten much;
Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;
26 if I have seen the sun when it shined, or the moon moving in splendour,
Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,
27 and my heart has been secretly enticed, and my hand threw a kiss from my mouth;
Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;
28 this also would be an iniquity to be punished by the judges, for I would have denied the God who is above.
И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.
29 “If I have rejoiced at the destruction of him who hated me, or lifted up myself when evil found him
Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,
30 (I have certainly not allowed my mouth to sin by asking his life with a curse);
(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);
31 if the men of my tent have not said, ‘Who can find one who has not been filled with his meat?’
Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?
32 (the foreigner has not camped in the street, but I have opened my doors to the traveller);
(Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);
33 if like Adam I have covered my transgressions, by hiding my iniquity in my heart,
Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,
34 because I feared the great multitude, and the contempt of families terrified me, so that I kept silence, and didn’t go out of the door—
Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;
35 oh that I had one to hear me! Behold, here is my signature! Let the Almighty answer me! Let the accuser write my indictment!
(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!
36 Surely I would carry it on my shoulder, and I would bind it to me as a crown.
Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!
37 I would declare to him the number of my steps. I would go near to him like a prince.
Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)
38 If my land cries out against me, and its furrows weep together;
Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;
39 if I have eaten its fruits without money, or have caused its owners to lose their life,
Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;
40 let briers grow instead of wheat, and stinkweed instead of barley.” The words of Job are ended.
Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.
