Ecclesiastes 7
1 A good name is better than fine perfume; and the day of death better than the day of one’s birth.
Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
2 It is better to go to the house of mourning than to go to the house of feasting; for that is the end of all men, and the living should take this to heart.
По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
3 Sorrow is better than laughter; for by the sadness of the face the heart is made good.
По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
4 The heart of the wise is in the house of mourning; but the heart of fools is in the house of mirth.
Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
5 It is better to hear the rebuke of the wise than for a man to hear the song of fools.
По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
6 For as the crackling of thorns under a pot, so is the laughter of the fool. This also is vanity.
Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
7 Surely extortion makes the wise man foolish; and a bribe destroys the understanding.
Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
8 Better is the end of a thing than its beginning. The patient in spirit is better than the proud in spirit.
По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
9 Don’t be hasty in your spirit to be angry, for anger rests in the bosom of fools.
Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
10 Don’t say, “Why were the former days better than these?” For you do not ask wisely about this.
Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
11 Wisdom is as good as an inheritance. Yes, it is more excellent for those who see the sun.
Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
12 For wisdom is a defence, even as money is a defence; but the excellency of knowledge is that wisdom preserves the life of him who has it.
Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
13 Consider the work of God, for who can make that straight which he has made crooked?
Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
14 In the day of prosperity be joyful, and in the day of adversity consider; yes, God has made the one side by side with the other, to the end that man should not find out anything after him.
Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
15 All this I have seen in my days of vanity: there is a righteous man who perishes in his righteousness, and there is a wicked man who lives long in his evildoing.
Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
16 Don’t be overly righteous, neither make yourself overly wise. Why should you destroy yourself?
Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
17 Don’t be too wicked, neither be foolish. Why should you die before your time?
Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
18 It is good that you should take hold of this. Yes, also don’t withdraw your hand from that; for he who fears God will come out of them all.
Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
19 Wisdom is a strength to the wise man more than ten rulers who are in a city.
Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
20 Surely there is not a righteous man on earth who does good and doesn’t sin.
Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
21 Also don’t take heed to all words that are spoken, lest you hear your servant curse you;
Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
22 for often your own heart knows that you yourself have likewise cursed others.
И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
23 All this I have proved in wisdom. I said, “I will be wise;” but it was far from me.
Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
24 That which is, is far off and exceedingly deep. Who can find it out?
Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
25 I turned around, and my heart sought to know and to search out, and to seek wisdom and the scheme of things, and to know that wickedness is stupidity, and that foolishness is madness.
Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
26 I find more bitter than death the woman whose heart is snares and traps, whose hands are chains. Whoever pleases God shall escape from her; but the sinner will be ensnared by her.
Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
27 “Behold, I have found this,” says Kohelet, “to one another, to find an explanation
И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
28 which my soul still seeks, but I have not found. I have found one man amongst a thousand, but I have not found a woman amongst all those.
Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
29 Behold, I have only found this: that God made mankind upright; but they search for many inventions.”
(И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
