2 Corinthians 11
1 I wish that you would bear with me in a little foolishness, but indeed you do bear with me.
Дано бихте потърпели малко моето безумие; да! потърпете ме,
2 For I am jealous over you with a godly jealousy. For I promised you in marriage to one husband, that I might present you as a pure virgin to Christ.
защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя като чиста девица на Христа.
3 But I am afraid that somehow, as the serpent deceived Eve in his craftiness, so your minds might be corrupted from the simplicity that is in Christ.
Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа.
4 For if he who comes preaches another Jesus whom we didn’t preach, or if you receive a different spirit which you didn’t receive, or a different “good news” which you didn’t accept, you put up with that well enough.
Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите.
5 For I reckon that I am not at all behind the very best apostles.
Обаче мисля, че аз не съм в нищо по-долен от тия превъзходни апостоли!
6 But though I am unskilled in speech, yet I am not unskilled in knowledge. No, in every way we have been revealed to you in all things.
А пък, ако и да съм в говоренето прост, в знанието не съм; дори ние по всякакъв начин сме ви показали това във всичко.
7 Or did I commit a sin in humbling myself that you might be exalted, because I preached to you God’s Good News free of charge?
Грях ли съм сторил, като смирявах себе си, за да се издигнете вие, понеже ви проповядвах Божието благовестие даром?
8 I robbed other assemblies, taking wages from them that I might serve you.
Други църкви обрах, като вземах заплата от тях, за да служа на вас;
9 When I was present with you and was in need, I wasn’t a burden on anyone, for the brothers, when they came from Macedonia, supplied the measure of my need. In everything I kept myself from being burdensome to you, and I will continue to do so.
а когато бях при вас и изпаднах в нужда, не отегчих никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко се пазих, и ще се пазя, да не ви отегча.
10 As the truth of Christ is in me, no one will stop me from this boasting in the regions of Achaia.
Заради Христовата истинност, която е и в мене, никой няма да ми отнеме тая похвала в ахайските места.
11 Why? Because I don’t love you? God knows.
Защо? Защото ви не обичам ли? Знае Бог!
12 But what I do, that I will continue to do, that I may cut off opportunity from those who desire an opportunity, that in which they boast, they may be recognized just like us.
А каквото правя, това и ще правя, за да отсека причината на тия, които търсят причина против мене, та относно това, с което те се хвалят, да се намерят също такива, каквито сме и ние.
13 For such men are false apostles, deceitful workers, masquerading as Christ’s apostles.
Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли.
14 And no wonder, for even Satan masquerades as an angel of light.
И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел;
15 It is no great thing therefore if his servants also masquerade as servants of righteousness, whose end will be according to their works.
тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им.
16 I say again, let no one think me foolish. But if so, yet receive me as foolish, that I also may boast a little.
Пак казвам, никой да не ме счита за безумен; иначе, приемете ме като безумен, та да се похваля и аз малко нещо.
17 That which I speak, I don’t speak according to the Lord, but as in foolishness, in this confidence of boasting.
(Това, което казвам, не го казвам по Господа, но като в безумие, в тая моя увереност на хваленето.
18 Seeing that many boast after the flesh, I will also boast.
Тъй като мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз).
19 For you bear with the foolish gladly, being wise.
Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните;
20 For you bear with a man if he brings you into bondage, if he devours you, if he takes you captive, if he exalts himself, or if he strikes you on the face.
понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.
21 To my shame, I speak as though we had been weak. Yet in whatever way anyone is bold (I speak in foolishness), I am bold also.
За свое унижение го казвам, като че ли сме били слаби; но с каквото се осмелява някой да се хвали, (в безумие говоря), осмелявам се и аз.
22 Are they Hebrews? So am I. Are they Israelites? So am I. Are they the offspring of Abraham? So am I.
Евреи ли са? И аз съм; израилтяни ли са? И аз съм; Авраамово потомство ли са? И аз съм;
23 Are they servants of Christ? (I speak as one beside himself.) I am more so: in labors more abundantly, in prisons more abundantly, in stripes above measure, and in deaths often.
служители Христови ли са? (в безумие говоря), аз повече: бил съм в повече трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и на смърт.
24 Five times I received forty stripes minus one from the Jews.
Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет удара без един;
25 Three times I was beaten with rods. Once I was stoned. Three times I suffered shipwreck. I have been a night and a day in the deep.
три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини.
26 I have been in travels often, perils of rivers, perils of robbers, perils from my countrymen, perils from the Gentiles, perils in the city, perils in the wilderness, perils in the sea, perils among false brothers;
Много пъти съм бил и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя;
27 in labor and travail, in watchings often, in hunger and thirst, in fastings often, and in cold and nakedness.
в труд и в мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота;
28 Besides those things that are outside, there is that which presses on me daily: anxiety for all the assemblies.
и, освен другите неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден, грижата за всичките църкви.
29 Who is weak, and I am not weak? Who is caused to stumble, and I don’t burn with indignation?
Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява без да се разпалям аз?
30 If I must boast, I will boast of the things that concern my weakness.
Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми.
31 The God and Father of the Lord Jesus Christ, he who is blessed forever more, knows that I don’t lie. (aiōn g165)
Бог и Отец на Господа Исуса [Христа], Който е благословен до века, знае, че не лъжа. (aiōn g165)
32 In Damascus the governor under King Aretas guarded the Damascenes’ city, desiring to arrest me.
(В Дамаск областният управител на цар Арета тури стража в град Дамаск за да ме улови;
33 I was let down in a basket through a window by the wall, and escaped his hands.
и през прозорец по стената ме спуснаха с кош, та избягах от ръцете му).
