Mark 4
1 And he began agayne to teache by the seesyde. And there gadered to gedder vnto him moche people so greatly yt he entred into a ship and sate in the see and all the people was by the seeside on the shoore.
О И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
2 And he taught them many thynges in similitudes and sayde vnto them in his doctrine:
И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:
3 Herken to. Beholde There wet out a sower to sowe.
Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.
4 And it fortuned as he sowed that some fell by the waye syde and the fowles of the ayre came and devoured it vp.
И когато сееше, някой зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 Some fell on stony grounde where it had not moche erth: and by and by sprange vp because it had not deepth of erth:
Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 but as sone as the sunne was vp it caught heet and because it had not rotynge wyddred awaye.
а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 And some fell amonge the thornes and the thornes grewe vp and choked it so that it gave no frute.
И други паднаха между тръните; и тръните порастнаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.
8 And some fell vpon good grounde and dyd yelde frute that sproge and grewe and brought forthe: some thirty folde some sixtie folde and some an hundred folde.
А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.
9 And he sayde vnto them: he that hath eares to heare let him heare.
И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
10 And when he was alone they yt were aboute him with ye. xii. axed him of ye similitude.
И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
11 And he sayde vnto the. To you it is geve to knowe the mistery of the kyngdome of God. But vnto them that are wt out shall all thinges be done in similitudes:
И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;
12 yt when they se they shall se and not discerne: and when they heare they shall heare and not vnderstonde: leste at any tyme they shulde tourne and their synnes shuld be forgeve the.
тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи, да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].
13 And he sayde vnto the: Perceave ye not this similitude? how then shulde ye vnderstonde all other similitudes?
И казва им: Не разбирате ли тая притча? А как ще разберете всичките притчи?
14 The sower soweth ye worde.
Сеячът сее словото.
15 And they that are by the wayes syde where the worde is sowen are they to whom assone as they have herde it Satha cometh immediatly and takith awaye the worde that was sowe in their hertes.
А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.
16 And likewise they that are sowen on the stonye groude are they: which when they have harde the worde at once receave it wt gladnes
Също и посеяното на канаристите места са тия които, като чуят словото, веднага с радост го приемат;
17 yet have no rotes in them selves and so endure but a tyme: and anone as trouble and persecucion aryseth for ye wordes sake they fall immediatly.
нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.
18 And they that are sowe amoge the thornes are soche as heare ye worde:
Посеяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;
19 and ye care of this worlde and ye disseytfulnes of ryches and the lustes of other thinges entre in and choocke ye worde and it is made vnfrutfull. (aiōn g165)
а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно. (aiōn g165)
20 And those that weare sowe in good grounde are they that heare the worde and receave it and bringe forth frute some thirty folde some sixty folde some an hundred folde.
А посеяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.
21 And he sayde vnto them: is ye candle lighted to be put vnder a busshell or vnder ye table and not rather to be put on a cadelstick?
И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?
22 For there is nothinge so prevy that shall not be opened: nether so secreet but that it shall come abroade.
Защото няма нещо тайно, освен за да се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве.
23 Yf eny man have eares to heare let him heare.
Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
24 And he sayde vnto them: take hede what ye heare. With what measure ye mete with the same shall it be measured vnto you agayne. And vnto you that heare shall more be geve.
Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, ще ви се отмери, и ще ви се прибави.
25 For vnto him yt hath shall it be geven: and from him that hath not shalbe taken awaye even that he hath.
Защото който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
26 And he sayde: so is the kyngdome of God even as yf a man shuld sowe seed in ye groude
И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята;
27 and shulde slepe and ryse vp night and daye: and the seede shuld springe and growe vp he not ware.
и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.
28 For ye erth bringeth forthe frute of her silfe: fyrst the blade then the eares after that full corne in the eares.
Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.
29 And as sone as the frute is brought forth anone he throusteth in ye sykell because the hervest is come.
А когато узрее плодът, начаса изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
30 And he sayde: where vnto shall we lyke the kyngdome of God? or with what copareson shall we copare it?
При това каза: На какво да уприличим Божието царство? Или с каква притча да го представим?
31 It is lyke a grayne of mustard seed which when it is sowe in the erth is the leest of all seedes that be in the erth:
То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;
32 but after that it is sowen it groweth vp and is greatest of all yerbes: and bereth greate brauches so that ye fowles of the ayre maye dwell vnder the shadowe of it.
но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.
33 And with many soche similitudes he preached the worde vnto the after as they myght heare it.
С много такива притчи им прогласяше словото, според както можеха да слушат.
34 And with out similitude spake he no thinge vnto them. But when they were aparte he expounded all thinges to his disciples.
А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
35 And the same daye when even was come he sayde vnto them: let vs passe over vnto the other syde.
И в същия ден, когато се свечери, Исус им казва: Да минем на отвъдната страна.
36 And they lefte the people and toke him even as he was in the shyp. And ther were also with him other shippes.
И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.
37 And ther arose a great storme of wynde and dasshed ye waves into the ship so that it was full.
И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.
38 And he was in the sterne a slepe on a pelowe. And they awoke him and sayde to him: Master carest thou not yt we perisshe?
А Той беше в задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! Нима не Те е грижа че загиваме?
39 And he rose vp and rebuked the wynde and sayde vnto the see: peace and be still. And the winde alayed and ther folowed a greate calme.
И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.
40 And he sayde vnto them: why are ye so fearfull? How is it that ye have no fayth?
И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
41 And they feared excedingly and sayde one to another: what felowe is this? For booth winde and see obey him.
И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е, прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?
