Mark 15
1 And anone in ye dawnynge the hye prestes helde counsell wt ye elders and ye scribes and ye whoole cogregacion and bounde Iesus and ledde him awaye and delivered him to Pilate.
И на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците и целият синедрион, незабавно се съвещаха и като вързаха Исуса, заведоха Го и Го предадоха на Пилата.
2 And Pilate axed him: arte thou the kynge of the Iewes? And he answered and sayde vnto him: thou sayest it.
И Пилат Го попита: Ти Юдейският цар ли си? А Той му отговори и рече: Ти казваш.
3 And the hye prestes accused him of many thinges.
И главните свещеници Го обвиняваха в много неща.
4 Wherfore Pilate axed him agayne sayinge: Answerest thou nothinge? Beholde how many thinges they lay vnto thy charge.
О Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария майката на малкия Яков и на Иосия, и Саломия;
5 Iesus yet answered never aworde so that Pilate merveled.
Но Исус нищо вече не отговори, така щото Пилат се чудеше.
6 At that feast Pilate was wont to delivre at their pleasure a presoner: whomsoever they wolde desyre.
А на всеки празник той им пущаше по един затворник, когото биха поискали.
7 And ther was one named Barrabas which laye bounde with the that made insurreccion and in the insurreccion comitted murther.
А в онова време имаше някой си на име Варава, затворен заедно с ония бунтовници, които във време на бунта бяха извършили убийство.
8 And ye people called vnto him and began to desyre accordinge as he had ever done vnto them.
И народът се изкачи и почна да иска от Пилата да им направи, каквото имаше обичай да прави.
9 Pylate answered them and sayd: Will ye that I lowse vnto you the kynge of the Iewes?
А Пилат в отговор им рече: Искате ли да ви пусна Юдейския цар?
10 For he knewe that the hye Prestes had delyvered him of envy.
(понеже видя, че главните свещеници от завист бяха Го предали).
11 But the hye prestes had moved the people that he shuld rather delyvre Barrabas vnto them.
Но главните свещеници подбудиха народа да искат по-добре да им пусне Варава.
12 And Pylate answered agayne and sayd vnto the: What will ye then that I do wt him whom ye call ye kynge of ye Iewes?
Пилат пак в отговор им рече: Тогава какво да направя с Този, Когото наричате Юдейски цар?
13 And they cryed agayne: crucifie him.
А те пак изкрещяха: Разпни Го!
14 Pylate sayde vnto them: What evell hath he done? And they cryed ye moore fervently: crucifie him.
А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те много закрещяха: Разпни го!
15 And so Pylate willinge to content the people lowsed them Barrabas and delyvered Iesus when he had scourged him for to be crucified.
Тогава Пилат, като искаше да угоди на народа, пусна им Варава, а Исуса би и Го предаде на разпятие.
16 And the souddeers ledde him awaye into ye commen hall and called togedder the whoole multitude
И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест, в преторията, и свикаха цялата дружина.
17 and they clothed him with purple and they platted a croune of thornes and crouned him with all
И облякоха Му морава мантия, сплетоха и венец от тръни, та го положиха на главата Му.
18 and beganne to salute him. Hayle kynge of the Iewes.
и почнаха да Го поздравяват със: Здравей, царю Юдейски!
19 And they smoote him on the heed wt a rede and spat apon him and kneled doune and worsheped him.
И удряха Го по главата с тръст, заплюваха Го, и коленичейки, кланяха Му се.
20 And when they had moocked him they toke the purple of him and put his awne cloothes on him and ledde him oute to crucifie him.
И след като Му се поругаха, съблякоха Му моравата мантия и Го облякоха в Неговите дрехи и Го изведоха вън да Го разпнат.
21 And they compelled one that passed by called Symon of Cyrene (which cam oute of the felde and was father of Alexander and Rufus) to beare his crosse.
И накараха да носи кръста Му някой си Симон киринеец, баща на Александра и Руфа, който минаваше на връщане от нива.
22 And they brought him to a place named Golgotha (which is by interpretacion the place of deed mens scoulles)
И завеждат Исуса на мястото Голгота, което значи лобно място.
23 and they gave him to drinke wyne myngled with myrte but he receaved it not.
И подаваха Му вино смесено със смирна, но Той не прие.
24 And when they had crucified him they parted his garmentes castinge loottes for them what every man shulde have.
И като Го разпъват, разделят си дрехите Му, и хвърлят жребие за тях, кой какво да вземе.
25 And it was aboute ye thyrde houre and they crucified him.
А беше третият час, когато Го разпнаха.
26 And the tytle of his cause was wrytten: The kynge of the Iewes.
А надписът на обвинението Му бе написан така: Юдейският Цар.
27 And they crucified with him two theves: the one on the ryght honde and the other on his lyfte.
И с Него разпнаха двама разбойници, един отдясно Му и един отляво Му.
28 And the scripture was fulfilled which sayeth: he was counted amonge the wicked.
[И се изпълни писанието, което казва: "И с беззаконните се числи"].
29 And they that went by rayled on him: waggynge their heedes and sayinge: A wretche that destroyest the temple and byldest it in thre dayes:
И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, който разоряваш храма, и за три дни го пак съграждаш,
30 save thy sylfe and come doune from the crosse.
спаси Себе Си и слез от кръста.
31 Lyke wyse also mocked him ye hye preestes amonge them selves with the scribes and sayde: He saved other men him sylfe he cannot save.
Подобно и главните свещеници с книжниците Го ругаеха помежду си, като казваха: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!
32 Let Christ the kynge of Israel now descende from the crosse that we maye se and beleve. And they that were crucified with him checked him also.
Христос Израилевият цар, нека слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпнатите с Него Го ругаеха.
33 And when the sixte houre was come darknes aroose over all the erth vntyll ye nynthe houre.
А на шестия час, настана тъмнина по цялата земя, трая до деветия час.
34 And at the nynthe houre Iesus cryed with a loude voyce sayinge: Eloi Eloi lamaasbathani which is yf it be interpreted: my God my God why hast thou forsaken me?
И на деветия час Исус извика със силен глас: "Елои, Елои, Лама Савахтани?" което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
35 And some of them that stode by when they hearde yt sayde: beholde he calleth for Helyas
И някои от стоящите там, като чуха казаха: Ето вика Илия.
36 And one ran and filled a sponge full of veneger and put it on a rede and gave him to drinke sayinge: let him alone let vs se whether Helyas will come and take him doune.
И един се завтече, натопи гъба в оцет, надяна я на тръст, и Му даде да пие, като казваше: Оставете! Да видим дали ще дойде Илия да Го снеме.
37 But Iesus cryed with aloude voyce and gave vp the gooste.
А Исус, като издаде силен глас, издъхна.
38 And the vayle of the temple dyd rent in two peces from the toppe to the boottome.
И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу.
39 And when the Centurion which stode before him sawe that he so cryed and gave vp the gooste he sayd: truly this man was the sonne of God.
А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така [извика и] издъхна, рече: Наистина тоя човек беше Син Божи.
40 Ther were also wemen a good waye of beholdinge him: amonge whom was Mary Magdalen and Mary the mother of Iames the lytle and of Ioses and Mary Salome
Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария майката на малкия Яков и на Иосия, и Саломия;
41 which also when he was in Galile folowed him and ministred vnto him and many other wemen which came vp with him to Hierusalem.
които, когато беше в Галилея, вървяха подир Исуса и Му служеха; имаше и много други жени, които бяха възлезли с Него в Ерусалим.
42 And now when nyght was come (because it was ye even that goeth before ye saboth)
И когато вече се свечери, то, понеже беше приготвителен ден, сиреч, срещу събота,
43 Ioseph of Arimathia a noble councelour which also loked for ye kyngdome of God came and went in booldly vnto Pylate and begged ye boddy of Iesu.
дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам ожидаше Божието царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска Исусовото тяло.
44 And Pylate merveled that he was alredy deed and called vnto him ye Centurion and axed of him whether he had bene eny whyle deed.
А Пилат се почуди дали е вече умрял, и, като повика стотника, попита го дали е от дълго време мъртъв.
45 And when he knewe the trueth of the Centurion he gave ye body to Ioseph.
И като се научи от стотника, отстъпи тялото на Йосифа.
46 And he bought a lynnen cloothe and toke him doune and wrapped him in ye lynnen cloothe and layde him in a tombe yt was hewen oute of ye rocke and rolled a stone vnto the doze of the sepulcre.
И той купи плащаница, и като го сне, обви го в плащаницата, и положи го в гроб, който бе изсечен в скала, и привали камък върху гробната врата.
47 And Mary Magdalen and Mary Ioses beheld where he was layde.
А Мария Магдалина и Мария Иосиевата майка гледаха где го полагаха.
