Hebrews 3
1 Wherfore holy brethren partakers of the celestiall callinge cosyder the embasseatour and hye prest of oure profession Christ Iesus
Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;
2 which was faythfull to him that made him even as was Moses in all his housse.
Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.
3 And this man was counted worthy of more glory then Moses: In as moche as he which hath prepared the housse hath most honoure in the housse.
Понеже Той се удостои със слава толкоз по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от почитта що има къщата.
4 Every housse is prepared of some man. But he that ordeyned all thinges is god.
Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.
5 And Moses verely was faythfull in all his housse as a minister to beare witnes of tho thinges which shuld be spoken afterwarde.
И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори по-после;
6 But Christ as a sonne hath rule over the housse whose housse are we so that we hold fast the confydence and the reioysynge of that hope vnto the ende.
а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.
7 Wherfore as the holy goost sayth: to daye if ye shall heare his voyce
Затова, както казва Светият Дух:
8 harden not youre hertes after the rebellyon in the daye of temptacion in the wildernes
Не закоравявайте сърдцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,
9 where youre fathers tempted me proved me and sawe my workes xl. yeare longe.
Гдето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години.
10 Wherfore I was greved wt ye generacio and sayde. They erre ever in their hertes: they verely have not knowe my wayes
Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждавате със сърдцата си, Те не са познали Моите пътища;
11 so that I sware in my wrathe that they shuld not enter into my rest.
Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".
12 Take hede brethren that therbe in none of you an evyll herte in vnbeleve that he shuld departe from ye lyvynge god:
Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърдце, което да отстъпи от живия Бог;
13 but exhorte one another dayly whill is it called to daye lest eny of you wexe harde herted thorow ye deceytfullnesse of sinne
но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.
14 We are partetakers of Christ yf we kepe sure vnto the ende the fyrst substance
Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:
15 so longe as it is sayd: to daye yf ye heare his voyce harde not youre hertes as when ye rebelled.
докато се казва:
16 For some whe they hearde rebelled: howbe it not all yt ca out of Egypt vnder Moses.
Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?
17 But with who was he despleased. xl. yeares? Was he not displeased with them that synned: whose carkases were overthorwen in the desert?
А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?
18 To whom sware he that they shuld not enter into his rest: but vnto them that beleved not?
На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?
19 And we se that they coulde not enter in because of vnbeleve.
И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.
