Hebrews 2
1 Wherfore we ought to geve ye more hede to ye thinges we have herde lest we perysshe.
Затова ние сме длъжни да внимаваме повече на туй, което сме чули, да не би да го изгубим някога.
2 For yf the worde which was spoke by angels was stedfast: so yt every trasgressio and disobediece receaved a iust recopece to rewarde:
Защото словото изговорено чрез ангели стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,
3 how shall we escape yf we despyse so great saluacio which at ye fyrst bega to be preached of ye lorde him silfe and afterwarde was cofermed vnto vs warde by the ye hearde it
то как ще избегнем ние, ако пренебрегваме едно толкова велико спасение, което отначало прогласено он Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха чули:
4 god bearynge witnes therto bothe with sygnes and wonders also and with divers miracles and gyftes of the holy gooste accordynge to his awne will.
като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни, велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си?
5 He hath not vnto the angels put in subieccion the worlde to come where of we speake.
Защото не на ангели подчини бъдещия свят, за който говорим;
6 But one in a certayne place witnessed sayinge. What is man that thou arte myndfull of him?
но някой е засвидетелствувал нейде, като е казал: "Що е човек, та да го помниш, Или човешки син, та да го посещаваш?
7 After thou haddest for a season made him lower then the angels: thou crounedst him with honour and glory and hast set him above the workes of thy hondes.
Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си;
8 Thou hast put all thynges in subieccion vnder his fete. In that he put all thynges vnder him he left nothynge that is not put vnder him.
Всичко си подчинил под нозете му". И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено.
9 Neverthelesse we yet se not all thynges subdued but him yt was made lesse the ye angelles: we se that it was Iesus which is crouned with glory and honour for the sofferinge of death: that he by the grace of god shulde tast of deeth for all men.
Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.
10 For it becam him for whom are all thynges and by whom are all thynges after that he had brought many sonnes vnto glory that he shuld make the lorde of their saluacion parfect thorow sofferynge.
Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение.
11 For he that sanctifieth and they which are sanctified are all of one. For which causes sake he is not ashamde to call the brethren
Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя.
12 sayinge: I will declare thy name vnto my brethren and in the myddes of the congregacio will I prayse the.
казвайки: "Ще възвестявам името Ти на братята Си; Ще Те хваля всред събранието";
13 And agayne: I will put my trust in him. And agayne. beholde here am I and the children which god hath geven me.
и пак:
14 For as moche then as the children were parte takers of flesshe and bloud he also him silfe lyke wyse toke parte with them for to put doune thorow deth him that had lordshippe over deeth that is to saye the devyll
И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола,
15 and yt he myght delyver the which thorow feare of deeth were all their lyfetyme in dauger of bondage.
и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство.
16 For he in no place taketh on him the angels: but the seede of Abraham taketh he on him.
(Защото, наистина, Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство).
17 Wherfore in all thynges it became him to be made lyke vnto his brethre that he myght be mercifull and a faythfull hye preste in thynges concernynge god for to pourge the peoples synnes.
Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете.
18 For in that he him silfe suffered and was tempted he is able to sucker them that are tempted.
Понеже в това дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.
