Acts 5
1 A certayne man named Ananias with Saphira his wyfe solde a possession
А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,
2 and kepte awaye parte of the pryce (his wyfe also beynge of counsell) and brought a certayne parte and layde it doune at the Apostles fete.
и задържа нещо от цената, със знанието и на жена си и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.
3 Then sayde Peter: Ananias how is it that Satan hath filled thyne hert that thou shuldest lye vnto the holy goost and kepe awaye parte of the pryce of the lyvelod:
А Петър, рече: Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?
4 Pertayned it not vnto the only and after it was solde was not the pryce in thyne awne power? How is it that thou hast coceaved this thinge in thyne herte? Thou hast not lyed vnto men but vnto God.
Додето стоеше непродадена не беше ли твоя? И след като се не бяха ли патите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.
5 When Ananias herde these wordes. he fell doune and gave vp the goost. And great feare came on all the that these thinges hearde.
И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
6 And the yonge men roose vp and put him a parte and caryed him out and buryed him.
И по-младите мъже станаха, обвиха го, и го изнесоха па го погребаха.
7 And it fortuned as it were aboute the space of. iii. houres after that his wyfe came in ignoraunt of that which was done.
И като се минаха около три часа; влезе и жена му без да знае за станалото.
8 And Peter sayde vnto her: Tell me gave ye the londe for so moche? And she sayde: ye for so moche
И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя рече за толкова.
9 Then Peter sayde vnto her: why have ye agreed to gether to tept the sprete of the Lorde? Beholde the fete of them which have buryed thy husbande are at the dore and shall cary the out.
А Петър и рече: защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.
10 Then she fell doune strayght waye at his fete and yelded vp the goost. And the yonge men came in and founde her ded and caryed her out and buryed her by her husbande.
И тя начаса падна до нозете му и издъхна; а момците като влязоха, намериха я мъртва и изнесоха я та я погребаха до мъжа й.
11 And great feare came on all the congregacion and on as many as hearde it.
И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.
12 By the hondes of the Apostles were many signes and wondres shewed amoge the people. And they were all together with one acorde in Salomons porche.
И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, [и те всички бяха единодушни в Соломоновия Трем;
13 And of other durst no man ioyne him selfe to them: neverthelater the people magnyfied them.
а от другите никой не смееше да се присъеднни към тях; людете обаче ги величаеха;
14 The noumbre of them that beleved in the Lorde bothe of men and wemen grewe moare and moare:
и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха],
15 in so moche that they brought the sicke into the strettes and layde them on beddes and palettes that at the lest waye the shadowe of Peter when he came by myght shadowe some of them.
така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.
16 There came also a multitude out of ye cities roud about vnto Ierusalem bringynge sicke folkes and them which were vexed with vnclene spretes. And they were healed every one.
Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечисти духове и всички се изцеляваха.
17 Then ye chefe preste rose vp and all they that were with him (which is the secte of the Saduces) and were full of indignacion
Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи Садукейската Секта, та изпълнени със завист,
18 and layde hondes on the Apostles and put them in the comen preson.
туриха ръце на апостолите и положиха ги в тъмница.
19 But the angell of the Lorde by nyght openned the preson dores and brought them forthe and sayde:
Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече.
20 goo steppe forthe and speake in the temple to the people all the wordes of this lyfe.
Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.
21 When they hearde that they entred into the temple erly in the morninge and taught. The chefe prest came and they that were with him and called a counsell to gedder and all the elders of the chyldren of Israel and sent to the preson to fet them.
Те, като чуха това на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде и ония, които бяха с него, и като свикаха синедриона и цялото старейшинство на Израиляните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите.
22 When the ministres came and founde them not in the preson they returned and tolde
Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:
23 sayinge: the preson founde we shut as sure as was possible and the kepers stondynge with out before ye dores. But whe we had opened we founde no man with in.
Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.
24 When the chefe prest of all and the ruler of the temple and the hye prestes hearde these thinges they douted of them whervnto this wolde growe.
А Началникът на храмовата стража и първосвещениците като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, та се чудеха какво ще последва от това.
25 Then came one and shewed them: beholde ye men yt ye put in preson stonde in the teple and teache the people.
Но дойде някой си та им извести: Ето, човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.
26 Then went the ruler of the teple with ministers and brought the with out violence. For they feared the people lest they shuld have bene stoned.
Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, обаче без насилие; защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.
27 And when they had brought them they set them before the counsell. And ye chefe preste axed the
И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:
28 sayinge: dyd not we straytely comaunde you that ye shuld not teache in this name? And beholde ye have filled Ierusalem with youre doctrine and ye intende to brynge this mans bloud vpon vs.
Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.
29 Peter and the other Apostles answered and sayde: We ought moare to obey God then men.
А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.
30 The God of oure fathers raysed vp Ie Iesus whom ye slewe and hanged on tre.
Бог на бащите ни възкреси Исуса, когото вие убихте като го повесихте на дърво.
31 Him hath god lifte vp with his right hand to be a ruler and a savioure for to geve repetauce to Israell and forgevenes of synnes.
Него Бог, възвиси до десницата си за началник и спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.
32 And we are his recordes concernynge these thinges and also the holy goost whom God hath geve to them yt obey him.
И ние сме свидетели [нему] за тия неща, както е и Светия дух, когото Бог даде на ония, които му се покоряват.
33 When they hearde yt they clave asunder: and sought meanes to slee them.
А те, като чуха това, късаха се от яд, и възнамеряваха да ги убият.
34 Then stode ther vp one in ye counsell a Pharisey named Gamaliel a doctoure of lawe had in auctorite amoge all the people and commaunded to put the Apostles a syde a lytell space
Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от всичките люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;
35 and sayde vnto them: Men of Israel take hede to youre selves what ye entende to do as touchinge these men
и рече на събора: Израиляни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.
36 Before these dayes rose vp one Theudas bostinge him selfe to whom resorted a nombre of men about a foure hondred which was slayn and they all which beleved him were scatred a broode and brought to nought.
Защото в предишни дни възстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин м ъ ж е на брой, който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.
37 After this man arose ther vp one Iudas of Galile in the tyme when tribute began and drewe awaye moche people after him. He also perisshed: and all even as many as harkened to him are scattered a brood.
След него възстана Галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си някои от людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.
38 And now I saye vnto you: refrayne youre selves from these men let them alone. For yf ye cousell or this worke be of men it will come to nought.
И сега ви казвам, Оттеглете се от тия човеци и оставете ги защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;
39 But and yf it be of God ye can not destroye it lest haply ye be founde to stryve agaynst God.
но ако е от Бога, не ще можете го повали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.
40 And to him they agreed and called the Apostles and bet them and comaunded that they shuld not speake in ye name of Iesu and let them goo.
И те го послушаха; и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусово име, и ги пуснаха.
41 And they departed from the counsell reioysynge yt they were counted worthy to soffre rebuke for his name.
А те си отидоха от присъствието на синедриона, възрадвани задето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име.
42 And dayly in the teple and in every housse they ceased not teachinge and preachinge Iesus Christ.
И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.
