Romans 8
1 There is, therefore, now no condemnation for those who are in union with Christ Jesus;
Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, [които ходят, не по плът но по Дух].
2 for through your union with Christ Jesus, the Law of the life-giving Spirit has set you free from the Law of Sin and Death.
Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта.
3 What Law could not do, in so far as our earthly nature weakened its action, God did, by sending his own Son, with a nature resembling our sinful nature, to atone for sin. He condemned sin in that earthly nature,
Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта,
4 so that the requirements of the Law might be satisfied in us who live now in obedience, not to our earthly nature, but to the Spirit.
за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух.
5 They who follow their earthly nature are earthly-minded, while they who follow the Spirit are spiritually minded.
Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни, за духовното.
6 To be earthly-minded means Death, to be spiritually minded means Life and Peace;
Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир.
7 because to be earthly-minded is to be an enemy to God, for such a mind does not submit to the Law of God, nor indeed can it do so.
Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не са покорява на Божия закон, нито пък може;
8 They who are earthly cannot please God.
и тия, които са плътски не могат да угодят на Бога.
9 You, however, are not earthly but spiritual, since the Spirit of God lives within you. Unless a man has the Spirit of Christ, he does not belong to Christ;
Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.
10 but, if Christ is within you, then, though the body is dead as a consequence of sin, the spirit is Life as a consequence of righteousness.
Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.
11 And, if the Spirit of him who raised Jesus from the dead lives within you, he who raised Christ Jesus from the dead will give Life even to your mortal bodies, through his Spirit living within you.
И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас.
12 So then, Brothers, we owe nothing to our earthly nature, that we should live in obedience to it.
И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та да живеем плътски.
13 If you live in obedience to your earthly nature, you will inevitably die; but if, by the power of the Spirit, you put an end to the evil habits of the body, you will live.
Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвите телесните действия, ще живеете.
14 All who are guided by the Spirit of God are Sons of God.
Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове
15 For you did not receive the spirit of a slave, to fill you once more with fear, but the spirit of a son which leads us to cry ‘Abba, Our Father.’
Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче!
16 The Spirit himself unites with our spirits in bearing witness to our being God’s children,
Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.
17 and if children, then heirs — heirs of God, and joint-heirs with Christ, since we share Christ’s sufferings in order that we may also share his Glory.
И ако сме чада то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.
18 I do not count the sufferings of our present life worthy of mention when compared with the Glory that is to be revealed and bestowed upon us.
Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.
19 All Nature awaits with eager expectation the appearing of the Sons of God.
Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове.
20 For Nature was made subject to imperfection — not by its own choice, but owing to him who made it so —
Понеже създанието беше подчинено на немощ ( Гръцки: Суетност ), не своеволно, но чрез Този, Който го подчини,
21 yet not without the hope that some day Nature, also, will be set free from enslavement to decay, and will attain to the freedom which will mark the Glory of the Children of God.
с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада.
22 We know, indeed, that all Nature alike has been groaning in the pains of labour to this very hour.
Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега.
23 And not Nature only; but we ourselves also, though we have already a first gift of the Spirit — we ourselves are inwardly groaning, while we eagerly await our full adoption as Sons — the redemption of our bodies.
И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, сиреч, изкупването на нашето тяло.
24 By our hope we were saved. But the thing hoped for is no longer an object of hope when it is before our eyes; for who hopes for what is before his eyes?
Защото в тая надеждание ние се спасихме; а надежда, когато се вижда вече изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?
25 But when we hope for what is not before our eyes, then we wait for it with patience.
Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.
26 So, also, the Spirit supports us in our weakness. We do not even know how to pray as we should; but the Spirit himself pleads for us in sighs that can find no utterance.
Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самия Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания;
27 Yet he who searches all our hearts knows what the Spirit’s meaning is, because the pleadings of the Spirit for Christ’s People are in accordance with his will.
а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията воля.
28 But we do know that God causes all things to work together for the good of those who love him — those who have received the Call in accordance with his purpose.
Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.
29 For those whom God chose from the first he also destined from the first to be transformed into likeness to his Son, so that his Son might be the eldest among many Brothers.
Защото, който предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя
30 And those whom God destined for this he also called; and those whom he called he also pronounced righteous; and those whom he pronounced righteous he also brought to Glory.
а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.
31 What are we to say, then, in the light of all this? If God is on our side, who can there be against us?
И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?
32 God did not withhold his own Son, but gave him up on behalf of us all; will he not, then, with him, freely give us all things?
Оня, Който не пожали Своя Син но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?
33 Who will bring a charge against any of God’s People? He who pronounces them righteous is God!
Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?
34 Who is there to condemn them? He who died for us is Christ Jesus! — or, rather, it was he who was raised from the dead, and who is now at God’s right hand and is even pleading on our behalf!
Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас?
35 Who is there to separate us from the love of the Christ? Will trouble, or difficulty, or persecution, or hunger, or nakedness, or danger, or the sword?
Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож?
36 Scripture says — ‘For thy sake we are being killed all the day long, We are regarded as sheep to be slaughtered.’
(защото, както е писано. "Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овци за клане").
37 Yet amidst all these things we more than conquer through him who loved us!
Не; във всичко това отиваме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.
38 For I am persuaded that neither Death, nor Life, nor Angels, nor Archangels, nor the Present, nor the Future, nor any Powers,
Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,
39 nor Height, nor Depth, nor any other created thing, will be able to separate us from the love of God revealed in Christ Jesus, our Lord!
нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.
