Job 23
1 Then Job replied again,
А Иов в отговор рече:
2 “Today I am again complaining bitterly/strongly [to God]; I [continue] groaning, but he [SYN] [continues to] (punish me/cause me to suffer).
И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
3 I (wish that I knew/want to know) where I could meet/talk with him, so that I could go to the place where he lives.
Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
4 If I could do that, I would tell him why [I know that] I am innocent; I would tell [MTY] to him all my (arguments/evidence [to show that I have not done what is evil]).
Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
5 Then I would find out what he would reply to me [DOU].
Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
6 Would he use his great power to argue with me? No, he would listen to me carefully.
Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
7 I am (an honest/a righteous) man; so I would be able to discuss things with him [fairly], and then he would declare that I am innocent, [and that decision would endure] forever.
Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
8 “But, I have gone to the east, and he is not there; I have gone to the west, but I have not found him there.
Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
9 I have gone north and I have gone south, but I have not seen him anywhere.
Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
10 But he knows how I have conducted my life; and when he has finished testing me, [he] will [see that] I [am] as pure as [SIM] gold [whose impurities have all been burned out].
Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
11 I [SYN] have faithfully walked on the path that he showed me; I have not stopped [obeying] him.
Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
12 I have always obeyed what he [SYN] commanded; I have treasured the words that he has spoken.
От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
13 “He never changes. There is no one who can [RHQ] stop him [from doing what he desires]. Whatever he wants to do, he does.
Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
14 And he will finish doing for me the things that he has planned for me; [and I am sure that] he has thought about doing many things for me.
Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
15 So I am terrified in his presence; when I think [about what he can do], I am very afraid [DOU].
Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
16 Almighty God has caused me [SYN] to feel terrified [DOU].
Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
17 [It is as though] there is only thick darkness in front of me, but it is God that I am afraid of, not the darkness.”
Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
