Job 19
1 Then Job replied:
Тогава Иов в отговор рече:
2 “How long will you [three] torment me and crush my spirit by saying to me [that I am wicked]?
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 You have already insulted me many [HYP] times; (are you not ashamed for saying these things to me?/you should be ashamed for saying these things to me.) [RHQ]
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 Even if it were true that I have done things that are wrong, I have not injured you!
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 If you truly think that you are better than I am, and you think that my being miserable now proves that I (am guilty/have committed many sins),
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 you need to realize that it is God who has caused me to suffer. [It is as though] he has trapped me with his net.
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 “I cry out, ‘Help me!’, but no one answers me. I call out loudly, but there is no one, [not even God, ] who acts fairly toward me.
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 [It is as though] [MET] God has blocked my way, with the result that I cannot go where I want to; [it is as though] he has forced me to try to find my way in the darkness.
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 He has (taken away my good reputation/caused people not to honor me any more); [it is as though] he removed [MET] a crown from my head.
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 He batters me from every side, and I will soon die. He has caused me to no longer confidently expect [him to do good things for me].
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 He attacks me because he is extremely angry with me [MET], and he considers that I am his enemy.
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 [It is as though] he sends his army to attack me; they surround my tent, preparing to attack me.
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 “God has caused my brothers to abandon me, and all those who know me act like strangers to me.
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 All my relatives and good friends have left me.
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 The people who were guests in my house have forgotten me, and my female servants consider that I am a stranger or that I am a foreigner.
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 When I summon my servants, they do not answer; I plead with them to come [to help me, but they do not come].
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
17 My wife does not want to come close to me because my breath [smells very bad], and even my brothers detest me.
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
18 Even young children despise me; when I stand up [to talk to them], they laugh at me.
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 My dearest friends detest me, and those whom I love [very much] have turned against me.
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 My body is [only] skin and bones; I am barely alive [IDM].
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
21 [“I plead with] you, my [three] friends, pity me, because God has (struck [EUP] me with his hand/caused me to suffer greatly).
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 Why do you cause me to suffer like God does? Why do you continue to slander [MET] me?
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 “I wish/desire that someone would take these words of mine and write them permanently in a book [in order that people can read them].
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 Or else, I wish that he would carve them on a rock with (a chisel/an iron tool) in order that they would last forever.
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 But I know that the one who vindicates/defends me in court is alive, and that some day he will stand [here] on the earth [and make the final decision about whether I deserve to be punished].
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 And even after diseases have eaten away my skin, while I still have my body, I will see God.
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 I will see him myself; I will see him with my own eyes! I am overwhelmed [as I think about that]!
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 “If you three men say, ‘What more can we do to cause Job to suffer?’ and if you say, ‘He has caused his own [troubles],’
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 you should be afraid that God will punish [MTY] you; he punishes those [like you] with whom he is angry; and when that happens, you will know that there is [someone who] judges [people].”
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
