2 Kings 25
1 On January 15 of the ninth year that Zedekiah had been ruling, King Nebuchadnezzar arrived with his whole army, and they surrounded Jerusalem. They built ramps [made of dirt against the walls of the city], so that they could climb up the ramps and attack the city.
И тъй, в деветата, година на Седекиевото царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим, и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него;
2 They did that for two years.
и градът бе обсаден до единадесетата гидина на цар Седекия.
3 After Zedekiah had been ruling for eleven years, the (famine/shortage of food) had become very bad. All their food was gone.
А на деветия ден от четвъртия месец, когато гладът се усили в града, тъй щото нямаше хляб за людете на мястото,
4 On July 18 of that year, the Babylonian soldiers broke through part of the city wall, [and that enabled them to enter the city]. All the soldiers of Judah [wanted to escape]. But the Babylonian soldiers surrounded the city, so the [king and] the soldiers of Judah waited until it was nighttime. Then they fled through the gate that was between the two walls near the king’s park. They ran across the fields and started to go down to the Jordan [River] Valley.
отвори се пролов в градската стена, поради което всичките военни мъже побягнаха през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина, (а халдейците бяха близо около града), и царят отиде по пътя за полето.
5 But the Babylonian soldiers chased/ran after them. They caught the king when he was by himself in the valley near the Jordan River. He was by himself because all his soldiers had abandoned him.
А халдейската войска преследва царя та го стигна в ерихонските полета; и цялата му войска се разбяга от него.
6 The Babylonian soldiers took King Zedekiah to Riblah [city] in Babylon. There the king of Babylon decided what they would do to punish him.
И хванаха царя та го въведоха при вавилонския цар в Ривла; и издадоха присъда против него, именно,
7 There the king of Babylon forced Zedekiah to watch as the Babylonian soldiers killed all of Zedekiah’s sons. Then they gouged out Zedekiah’s eyes. They put bronze chains on [his hands and feet] and then they took him to Babylon.
заклаха синовете на Седекия пред очите му, избодоха очите на Седекия, и като го вързаха в окови заведоха го във Вавилон.
8 On August 14 of that year, after Nebuchadnezzar had been ruling for 19 years, Nebuzaradan arrived in Jerusalem. He was one of king Nebuchadnezzar’s officials and captain of the men that guarded the king.
А в петия месец, на седмия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, дойде в Ерусалим началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар,
9 He [commanded his soldiers to] burn down the temple of Yahweh, the king’s palace, and all the houses in Jerusalem. So they burned down all the important buildings in the city.
та изгори Господния дом и царския дворец; дори всичките къщи в Ерусалим, сиреч, всяка голяма къща, изгори с огън.
10 Then Nebuzaradan supervised all the soldiers of the Babylonian army as they tore down the walls of Jerusalem.
И цялата халдейска войска, който бе с началника на телохранителите, събори стените около Ерусалим.
11 Then he and his soldiers took to Babylon the people who were still living in the city, the other people [who lived in that area], and the soldiers who had previously surrendered to the Babylonian army.
Тогава началникът на телохранителите Навузардан заведе в плен останалите от людете, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, както и останалото множество.
12 But Nebuzaradan allowed some of the very poor people to stay in Judah to take care of the vineyards and [to plant crops in] the fields.
Обаче, началникът на телохранителите остави някои от победените в земята за лозари и замаделци.
13 The Babylonian soldiers broke into pieces the bronze pillars, the bronze carts with wheels, and the huge bronze basin, all of which were in the temple courtyard, and they took all the bronze to Babylon.
А медните съдове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците сломиха и пренесоха медта им във Вавилон;
14 They also took the pots, the shovels, the instruments for (snuffing out/extinguishing) [the wicks of] the lamps, the dishes, and all the other bronze items that the Israeli priests had used for offering sacrifices at the temple.
отнесоха и котлите, лопатите, щипците, темянниците и всичките медни прибори, с които се извършваше службата.
15 The soldiers also took away the (firepans/trays for carrying burning coals), the basins, and [all the other] items made of pure gold or pure silver.
Началникът на телохранителите отнесе и кадилниците и тасовете, - каквото беше златно като злато, и каквото сребърно като сребро.
16 The bronze from the two pillars, the carts with wheels, and the huge basin were very heavy; they could not be weighed. (Those things had been made/A man named Hiram had made these things) for the temple when Solomon [was the king of Israel].
Колкото за двата стълба, едното море и подножията, които Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тия вещи превишаваше всяко тегло;
17 Each of the pillars was (27 feet/8 meters) tall. The bronze capital/top of each pillar was (7-1/2 feet/2.3 meters) high. They were each decorated all around with something that looked like a net made of bronze chains connecting bronze pomegranates.
височината на единия стълб беше осемнадесет лакътя; и меден капител беше върху него, височината на който капител бе три лакътя; а върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тия бяха размерите и на втория стълб с мрежата.
18 Nebuzaradan took with him to Babylon Seraiah the Supreme Priest, Zephaniah his assistant, and the three men who guarded the entrance [to the temple].
Началникът на телохранителите взе и първосвещеник Сараия, и втория свещеник Софония, и тримата вратари;
19 And they found people who were still hiding in Jerusalem. From those people he took one officer from the Judean army, five of the king’s advisors, the chief secretary of the army commander who was in charge of recruiting men to join the army, and 60 other important Judean men.
и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и петима мъже от имащите достъп при царя, които се намериха в града, и на военачалника секретаря, който събираше войски от людете на земята, и шестдесет мъже от людете на земята, които се немериха в града;
20 Nebuzaradan took them all to the king of Babylon at Riblah [city].
и като ги взе началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла.
21 There at Riblah, in Hamath province, the king of Babylon commanded that they all be executed. That is what happened when the people of Judah were (taken forcefully/exiled) from their land [to Babylon].
И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда биде закаран в плен от земята си.
22 Then King Nebuchadnezzar appointed Gedaliah, who was the son of Ahikam and grandson of Shaphan, to be the governor of the people who were still living in Judah.
А колкото за людете, които останаха в Юдовата земя, които вавилонският цар Навуходоносор беше остави, над тях той постави за управител Годолия, син на Ахикама, Сафановия син.
23 When all the army captains of Judah and their soldiers who had not surrendered to Nebuchadnezzar found out that the king of Babylon had appointed Gedaliah to be the governor, they met with him at Mizpah [town]. These army captains were Ishmael the son of Nethaniah, Johanan the son of Kareah, Seraiah the son of Tanhumeth from Netophah [town], and Jaazaniah from the Maacah region.
А като чуха всичките военачалници, те и войниците им, че вавилонският цар поставил зе управител Годолия, дойдоха при Годолия в Масфа, именно, Ионан син на Кария, Сараия син на нетофатеца Танумет, и Яазания син на един маахатец, те и войниците им.
24 Gedaliah solemnly promised them [that the officials from Babylon were not planning to harm them]. He said, “You may live in this land [without being afraid] and serve the king of Babylon, and [if you do], everything will go well for you.”
И Годолия се закле на пях и на мъжете им, като им каза: Не бойте се от слугите на халдейците; заселете се в земята та работете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре.
25 But in October of that year, Ishmael, whose grandfather Elishama was one of the relatives of the descendants of King David, went to Mizpah along with ten other men and assassinated/killed Gedaliah and all the men who were with him. There were also men from Judah and men from Babylon whom they assassinated.
Но в седмия месец Исмаил, син на Натания, Елисамовия син, от царския род, дойде, заедно с десетина мъже, та поразиха Годолия (тъй че умря) и юдеите и халдейците, които бяха с него в Масфа.
26 Then many [HYP] of the people from Judah, important people and unimportant ones, and the army captains, were very afraid of [what] the Babylonians [would do to them], so they fled to Egypt.
Тогава всичките люде от малък до голям и военачалниците станаха та отидоха в Египет; защото се уплашиха от халдейците.
27 Thirty-seven years after King Jehoiachin of Judah was taken to Babylon, [Nebuchadnezzar’s son] Evil-Merodach became the king of Babylon. He was kind to Jehoiachin, and on April 2 of that year, he released/freed Jehoiachin from prison.
А в тридесет и седмата година, от пленяването на Юдовия цар Иоахин в дванадесетия месец на двадесет и седмия ден от месеца, вавилонският цар Евилмеродах, в годината на възцаряването си, възвиси от тъмницата главата на Юдовия цар Иоахин;
28 He always spoke kindly to Jehoiachin and honored him more than the other kings who had been taken/exiled to Babylon.
и говори бу любезно, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон,
29 He gave Jehoiachin new clothes to replace the clothes that he had been wearing in prison, and he allowed Jehoiachin to eat at the king’s table every day for the rest of his life.
и промени тъмничните му дрехи; и Иоахин се хранеше всякога пред него, през всичките дни на живота си.
30 The king of Babylon also gave him money every day, so that he could buy the things that he needed. The king continued to do that until Jehoiachin died.
А колкото за храната му, даваше му се от церя постоянна храна, ежедневен дял, през всичките дни на живота му.
