Romans 4
1 What then shall we say that Abraham, our forefather according to the flesh, hath found?
И тъй, какво ще кажем, че нашияо отец Авраам, е намерил по плът?
2 For if Abraham was justified by works, he hath whereof to glory; but not toward God.
Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.
3 For what saith the scripture? And Abraham believed God, and it was reckoned unto him for righteousness.
Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".
4 Now to him that worketh, the reward is not reckoned as of grace, but as of debt.
А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;
5 But to him that worketh not, but believeth on him that justifieth the ungodly, his faith is reckoned for righteousness.
а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.
6 Even as David also pronounceth blessing upon the man, unto whom God reckoneth righteousness apart from works,
Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела:
7 [saying], Blessed are they whose iniquities are forgiven, And whose sins are covered.
"Блажени ония, чиито беззакония са простени Чиито грехове са покрити;
8 Blessed is the man to whom the Lord will not reckon sin.
Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".
9 Is this blessing then pronounced upon the circumcision, or upon the uncircumcision also? for we say, To Abraham his faith was reckoned for righteousness.
Прочее, това блаженство само за обрязаните ли е, или за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени за правда".
10 How then was it reckoned? when he was in circumcision, or in uncircumcision? Not in circumcision, but in uncircumcision:
то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.
11 and he received the sign of circumcision, a seal of the righteousness of the faith which he had while he was in uncircumcision: that he might be the father of all them that believe, though they be in uncircumcision, that righteousness might be reckoned unto them;
И той обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях.
12 and the father of circumcision to them who not only are of the circumcision, but who also walk in the steps of that faith of our father Abraham which he had in uncircumcision.
и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,
13 For not through the law was the promise to Abraham or to his seed, that he should be heir of the world, but through the righteousness of faith.
Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.
14 For if they which are of the law be heirs, faith is made void, and the promise is made of none effect:
Защото, ако са наследници тия, които се облягат на закона, то вярата, то вярата е празна, и обещанието осуетено;
15 for the law worketh wrath; but where there is no law, neither is there transgression.
понеже законът докарва, не обещание, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.
16 For this cause [it is] of faith, that [it may be] according to grace; to the end that the promise may be sure to all the seed; not to that only which is of the law, but to that also which is of the faith of Abraham, who is the father of us all
Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,
17 (as it is written, A father of many nations have I made thee) before him whom he believed, [even] God, who quickeneth the dead, and calleth the things that are not, as though they were.
(както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.
18 Who in hope believed against hope, to the end that he might become a father of many nations, according to that which had been spoken, So shall thy seed be.
Авраам, надявайки се без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".
19 And without being weakened in faith he considered his own body now as good as dead (he being about a hundred years old), and the deadness of Sarah’s womb:
Без да ослабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба,
20 yea, looking unto the promise of God, he wavered not through unbelief, but waxed strong through faith, giving glory to God,
обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,
21 and being fully assured that, what he had promised, he was able also to perform.
уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.
22 Wherefore also it was reckoned unto him for righteousness.
Затова му се вмени за правда.
23 Now it was not written for his sake alone, that it was reckoned unto him;
Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,
24 but for our sake also, unto whom it shall be reckoned, who believe on him that raised Jesus our Lord from the dead,
но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ,
25 who was delivered up for our trespasses, and was raised for our justification.
Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.
