Romans 2
1 Wherefore thou art without excuse, O man, whosoever thou art that judgest: for wherein thou judgest another, thou condemnest thyself; for thou that judgest dost practise the same things.
Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,
2 And we know that the judgment of God is according to truth against them that practise such things.
А знам, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.
3 And reckonest thou this, O man, who judgest them that practise such things, and doest the same, that thou shalt escape the judgment of God?
И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?
4 Or despisest thou the riches of his goodness and forbearance and longsuffering, not knowing that the goodness of God leadeth thee to repentance?
Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?
5 but after thy hardness and impenitent heart treasurest up for thyself wrath in the day of wrath and revelation of the righteous judgment of God;
а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,
6 who will render to every man according to his works:
Който ще въздаде на всеки според делата му:
7 to them that by patience in well-doing seek for glory and honour and incorruption, eternal life: (aiōnios g166)
вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие; (aiōnios g166)
8 but unto them that are factious, and obey not the truth, but obey unrighteousness, [shall be] wrath and indignation,
а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;
9 tribulation and anguish, upon every soul of man that worketh evil, of the Jew first, and also of the Greek;
скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка,
10 but glory and honour and peace to every man that worketh good, to the Jew first, and also to the Greek:
а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка.
11 for there is no respect of persons with God.
Понеже Бог не гледа на лице.
12 For as many as have sinned without law shall also perish without law: and as many as have sinned under law shall be judged by law;
Защото тия, които са съгрешили без да имат закон, без закон ще и погинат; и които са съгрешили под закон, под закон ще бъдат съдени.
13 for not the hearers of a law are just before God, but the doers of a law shall be justified:
Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,
14 for when Gentiles which have no law do by nature the things of the law, these, having no law, are a law unto themselves;
(понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
15 in that they shew the work of the law written in their hearts, their conscience bearing witness therewith, and their thoughts one with another accusing or else excusing [them];
по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),
16 in the day when God shall judge the secrets of men, according to my gospel, by Jesus Christ.
в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.
17 But if thou bearest the name of a Jew, and restest upon the law, and gloriest in God,
Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,
18 and knowest his will, and approvest the things that are excellent, being instructed out of the law,
знаеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона:
19 and art confident that thou thyself art a guide of the blind, a light of them that are in darkness,
ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,
20 a corrector of the foolish, a teacher of babes, having in the law the form of knowledge and of the truth;
наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицитворение на знанието и на истината,
21 thou therefore that teachest another, teachest thou not thyself? thou that preachest a man should not steal, dost thou steal?
тогава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?
22 thou that sayest a man should not commit adultery, dost thou commit adultery? thou that abhorrest idols, dost thou rob temples?
Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюободействуваш ли? Ти, който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?
23 thou who gloriest in the law, through thy transgression of the law dishonourest thou God?
Ти, който се хвалиш в закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?
24 For the name of God is blasphemed among the Gentiles because of you, even as it is written.
Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.
25 For circumcision indeed profiteth, if thou be a doer of the law: but if thou be a transgressor of the law, thy circumcision is become uncircumcision.
Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.
26 If therefore the uncircumcision keep the ordinances of the law, shall not his uncircumcision be reckoned for circumcision?
И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?
27 and shall not the uncircumcision which is by nature, if it fulfill the law, judge thee, who with the letter and circumcision art a transgressor of the law?
и оня, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?
28 For he is not a Jew, which is one outwardly; neither is that circumcision, which is outward in the flesh:
Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;
29 but he is a Jew, which is one inwardly; and circumcision is that of the heart, in the spirit, not in the letter; whose praise is not of men, but of God.
но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чията похвала не е от човеците, а от Бога.
