Romans 14
1 But him that is weak in faith receive ye, [yet] not to doubtful disputations.
Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му,
2 One man hath faith to eat all things: but he that is weak eateth herbs.
Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата яде само зеленчук.
3 Let not him that eateth set at nought him that eateth not; and let not him that eateth not judge him that eateth: for God hath received him.
Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде; да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел. Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.
4 Who art thou that judgest the servant of another? to his own lord he standeth or falleth. Yea, he shall be made to stand; for the Lord hath power to make him stand.
Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.
5 One man esteemeth one day above another: another esteemeth every day [alike]. Let each man be fully assured in his own mind.
Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.
6 He that regardeth the day, regardeth it unto the Lord: and he that eateth, eateth unto the Lord, for he giveth God thanks; and he that eateth not, unto the Lord he eateth not, and giveth God thanks.
Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа не го пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.
7 For none of us liveth to himself, and none dieth to himself.
Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.
8 For whether we live, we live unto the Lord; or whether we die, we die unto the Lord: whether we live therefore, or die, we are the Lord’s.
Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме: и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.
9 For to this end Christ died, and lived [again], that he might be Lord of both the dead and the living.
Защото Христос затова умря и оживя
10 But thou, why dost thou judge thy brother? or thou again, why dost thou set at nought thy brother? for we shall all stand before the judgment-seat of God.
И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.
11 For it is written, As I live, saith the Lord, to me every knee shall bow, And every tongue shall confess to God.
Защото е писано: "Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И всеки език ще словослови Бога"
12 So then each one of us shall give account of himself to God.
И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.
13 Let us not therefore judge one another any more: but judge ye this rather, that no man put a stumblingblock in his brother’s way, or an occasion of falling.
Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре е да бъде разсъждението ви това
14 I know, and am persuaded in the Lord Jesus, that nothing is unclean of itself: save that to him who accounteth anything to be unclean, to him it is unclean.
Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.
15 For if because of meat thy brother is grieved, thou walkest no longer in love. Destroy not with thy meat him for whom Christ died.
Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.
16 Let not then your good be evil spoken of:
Прочее, да се не хули това, което вие считате за добро,
17 for the kingdom of God is not eating and drinking, but righteousness and peace and joy in the Holy Ghost.
Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.
18 For he that herein serveth Christ is well-pleasing to God, and approved of men.
Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.
19 So then let us follow after things which make for peace, and things whereby we may edify one another.
И тъй, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.
20 Overthrow not for meat’s sake the work of God. All things indeed are clean; howbeit it is evil for that man who eateth with offence.
Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън.
21 It is good not to eat flesh, nor to drink wine, nor [to do anything] whereby thy brother stumbleth.
Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, [или се съблазнява, или изнемощява].
22 The faith which thou hast, have thou to thyself before God. Happy is he that judgeth not himself in that which he approveth.
Вярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява.
23 But he that doubteth is condemned if he eat, because [he eateth] not of faith; and whatsoever is not of faith is sin.
Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение е грях.
