John 12
1 Jesus therefore six days before the passover came to Bethany, where Lazarus was, whom Jesus raised from the dead.
А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, гдето беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
2 So they made him a supper there: and Martha served; but Lazarus was one of them that sat at meat with him.
Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, който седяха с Него на трапезата.
3 Mary therefore took a pound of ointment of spikenard, very precious, and anointed the feet of Jesus, and wiped his feet with her hair: and the house was filled with the odour of the ointment.
Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.
4 But Judas Iscariot, one of his disciples, which should betray him, saith,
Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:
5 Why was not this ointment sold for three hundred pence, and given to the poor?
Защо не се продаде това миро за триста динара, за да се раздадат на сиромасите?
6 Now this he said, not because he cared for the poor; but because he was a thief, and having the bag took away what was put therein.
А това рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата FOOTNOTE ( Гръцки: Торбичката или, кутийката. ) вземаше от това, което пускаха в нея.
7 Jesus therefore said, Suffer her to keep it against the day of my burying.
Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.
8 For the poor ye have always with you; but me ye have not always.
Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.
9 The common people therefore of the Jews learned that he was there: and they came, not for Jesus’ sake only, but that they might see Lazarus also, whom he had raised from the dead.
А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.
10 But the chief priests took counsel that they might put Lazarus also to death;
А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,
11 because that by reason of him many of the Jews went away, and believed on Jesus.
защото поради него мнозина от юдеите отиваха към страната на Исуса и вярваха в Него.
12 On the morrow a great multitude that had come to the feast, when they heard that Jesus was coming to Jerusalem,
На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,
13 took the branches of the palm trees, and went forth to meet him, and cried out, Hosanna: Blessed [is] he that cometh in the name of the Lord, even the King of Israel.
взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!
14 And Jesus, having found a young ass, sat thereon; as it is written,
А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано:
15 Fear not, daughter of Zion: behold, thy King cometh, sitting on an ass’s colt.
Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.
16 These things understood not his disciples at the first: but when Jesus was glorified, then remembered they that these things were written of him, and that they had done these things unto him.
Учениците Му изпърво не разбраха това: а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.
17 The multitude therefore that was with him when he called Lazarus out of the tomb, and raised him from the dead, bare witness.
Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше за това чудо.
18 For this cause also the multitude went and met him, for that they heard that he had done this sign.
По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.
19 The Pharisees therefore said among themselves, Behold how ye prevail nothing: lo, the world is gone after him.
Затуй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.
20 Now there were certain Greeks among those that went up to worship at the feast:
А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.
21 these therefore came to Philip, which was of Bethsaida of Galilee, and asked him, saying, Sir, we would see Jesus.
Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видиме Исуса.
22 Philip cometh and telleth Andrew: Andrew cometh, and Philip, and they tell Jesus.
Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.
23 And Jesus answereth them, saying, The hour is come, that the Son of man should be glorified.
А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.
24 Verily, verily, I say unto you, Except a grain of wheat fall into the earth and die, it abideth by itself alone; but if it die, it beareth much fruit.
Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.
25 He that loveth his life loseth it; and he that hateth his life in this world shall keep it unto life eternal. (aiōnios g166)
Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. (aiōnios g166)
26 If any man serve me, let him follow me; and where I am, there shall also my servant be: if any man serve me, him will the Father honour.
Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.
27 Now is my soul troubled; and what shall I say? Father, save me from this hour. But for this cause came I unto this hour.
Сега душата ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час.
28 Father, glorify thy name. There came therefore a voice out of heaven, [saying], I have both glorified it, and will glorify it again.
Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя.
29 The multitude therefore, that stood by, and heard it, said that it had thundered: others said, An angel hath spoken to him.
На това, народът, който стоеше там, като чу гласа каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.
30 Jesus answered and said, This voice hath not come for my sake, but for your sakes.
Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.
31 Now is the judgment of this world: now shall the prince of this world be cast out.
Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.
32 And I, if I be lifted up from the earth, will draw all men unto myself.
И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.
33 But this he said, signifying by what manner of death he should die.
А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.
34 The multitude therefore answered him, We have heard out of the law that the Christ abideth for ever: and how sayest thou, The Son of man must be lifted up? who is this Son of man? (aiōn g165)
Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века: тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син? (aiōn g165)
35 Jesus therefore said unto them, Yet a little while is the light among you. Walk while ye have the light, that darkness overtake you not: and he that walketh in the darkness knoweth not whither he goeth.
Тогава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива.
36 While ye have the light, believe on the light, that ye may become sons of light. These things spake Jesus, and he departed and hid himself from them.
Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез FOOTNOTE ( Гръцки: Синове на. ) светлината. Това изговори Исус, и отиде та се скри от тях.
37 But though he had done so many signs before them, yet they believed not on him:
Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;
38 that the word of Isaiah the prophet might be fulfilled, which he spake, Lord, who hath believed our report? And to whom hath the arm of the Lord been revealed?
за да се изпълни казаното от пророка Исаия, който рече: "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила"?
39 For this cause they could not believe, for that Isaiah said again,
Те за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл:
40 He hath blinded their eyes, and he hardened their heart; Lest they should see with their eyes, and perceive with their heart, And should turn, And I should heal them.
Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля.
41 These things said Isaiah, because he saw his glory; and he spake of him.
Това каза Исаия защото видя славата Му и говори за Него.
42 Nevertheless even of the rulers many believed on him; but because of the Pharisees they did not confess [it], lest they should be put out of the synagogue:
Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
43 for they loved the glory of men more than the glory of God.
защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.
44 And Jesus cried and said, He that believeth on me, believeth not on me, but on him that sent me.
А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.
45 And he that beholdeth me beholdeth him that sent me.
И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.
46 I am come a light into the world, that whosoever believeth on me may not abide in the darkness.
Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва Мене.
47 And if any man hear my sayings, and keep them not, I judge him not: for I came not to judge the world, but to save the world.
И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.
48 He that rejecteth me, and receiveth not my sayings, hath one that judgeth him: the word that I spake, the same shall judge him in the last day.
Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.
49 For I spake not from myself; but the Father which sent me, he hath given me a commandment, what I should say, and what I should speak.
Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.
