John 11
1 Now a certain man was sick, Lazarus of Bethany, of the village of Mary and her sister Martha.
Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра - Марта, беше болен.
2 And it was that Mary which anointed the Lord with ointment, and wiped his feet with her hair, whose brother Lazarus was sick.
(А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).
3 The sisters therefore sent unto him, saying, Lord, behold, he whom thou lovest is sick.
И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.
4 But when Jesus heard it, he said, This sickness is not unto death, but for the glory of God, that the Son of God may be glorified thereby.
А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.
5 Now Jesus loved Martha, and her sister, and Lazarus.
А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.
6 When therefore he heard that he was sick, he abode at that time two days in the place where he was.
Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.
7 Then after this he saith to the disciples, Let us go into Judaea again.
А подир това, казва на учениците: Да отидем пак в Юдея.
8 The disciples say unto him, Rabbi, the Jews were but now seeking to stone thee; and goest thou thither again?
Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да те убият с камъни, и пак ли там отиваш?
9 Jesus answered, Are there not twelve hours in the day? If a man walk in the day, he stumbleth not, because he seeth the light of this world.
Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на този свят.
10 But if a man walk in the night, he stumbleth, because the light is not in him.
Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.
11 These things spake he: and after this he saith unto them, Our friend Lazarus is fallen asleep; but I go, that I may awake him out of sleep.
Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.
12 The disciples therefore said unto him, Lord, if he is fallen asleep, he will recover.
Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
13 Now Jesus had spoken of his death: but they thought that he spake of taking rest in sleep.
Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.
14 Then Jesus therefore said unto them plainly, Lazarus is dead.
Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.
15 And I am glad for your sakes that I was not there, to the intent ye may believe; nevertheless let us go unto him.
И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.
16 Thomas therefore, who is called Didymus, said unto his fellow-disciples, Let us also go, that we may die with him.
Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.
17 So when Jesus came, he found that he had been in the tomb four days already.
И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба.
18 Now Bethany was nigh unto Jerusalem, about fifteen furlongs off;
А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;
19 and many of the Jews had come to Martha and Mary, to console them concerning their brother.
и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брата им.
20 Martha therefore, when she heard that Jesus was coming, went and met him: but Mary still sat in the house.
Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.
21 Martha therefore said unto Jesus, Lord, if thou hadst been here, my brother had not died.
Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.
22 And even now I know that, whatsoever thou shalt ask of God, God will give thee.
Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Богще Ти даде.
23 Jesus saith unto her, Thy brother shall rise again.
Казва - Исус: Брат ти ще възкръсне.
24 Martha saith unto him, I know that he shall rise again in the resurrection at the last day.
Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне с възкресението на последния ден.
25 Jesus said unto her, I am the resurrection, and the life: he that believeth on me, though he die, yet shall he live:
Исус - рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;
и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това? (aiōn g165)
27 She saith unto him, Yea, Lord: I have believed that thou art the Christ, the Son of God, [even] he that cometh into the world.
Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.
28 And when she had said this, she went away, and called Mary her sister secretly, saying, The Master is here, and calleth thee.
И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.
29 And she, when she heard it, arose quickly, and went unto him.
И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.
30 (Now Jesus was not yet come into the village, but was still in the place where Martha met him.)
Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.
31 The Jews then which were with her in the house, and were comforting her, when they saw Mary, that she rose up quickly and went out, followed her, supposing that she was going unto the tomb to weep there.
А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.
32 Mary therefore, when she came where Jesus was, and saw him, fell down at his feet, saying unto him, Lord, if thou hadst been here, my brother had not died.
И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.
33 When Jesus therefore saw her weeping, and the Jews [also] weeping which came with her, he groaned in the spirit, and was troubled,
Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.
34 and said, Where have ye laid him? They say unto him, Lord, come and see.
И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.
35 Jesus wept.
Исус се просълзи.
36 The Jews therefore said, Behold how he loved him!
Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!
37 But some of them said, Could not this man, which opened the eyes of him that was blind, have caused that this man also should not die?
А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?
38 Jesus therefore again groaning in himself cometh to the tomb. Now it was a cave, and a stone lay against it.
Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.
39 Jesus saith, Take ye away the stone. Martha, the sister of him that was dead, saith unto him, Lord, by this time he stinketh: for he hath been [dead] four days.
Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.
40 Jesus saith unto her, Said I not unto thee, that, if thou believedst, thou shouldest see the glory of God?
Казва - Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш и Божията слава?
41 So they took away the stone. And Jesus lifted up his eyes, and said, Father, I thank thee that thou heardest me.
И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42 And I knew that thou hearest me always: but because of the multitude which standeth around I said it, that they may believe that thou didst send me.
Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
43 And when he had thus spoken, he cried with a loud voice, Lazarus, come forth.
Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!
44 He that was dead came forth, bound hand and foot with grave-clothes; and his face was bound about with a napkin. Jesus saith unto them, Loose him, and let him go.
Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.
45 Many therefore of the Jews, which came to Mary and beheld that which he did, believed on him.
Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус, повярваха в Него.
46 But some of them went away to the Pharisees, and told them the things which Jesus had done.
А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.
47 The chief priests therefore and the Pharisees gathered a council, and said, What do we? for this man doeth many signs.
Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.
48 If we let him thus alone, all men will believe on him: and the Romans will come and take away both our place and our nation.
Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.
49 But a certain one of them, Caiaphas, being high priest that year, said unto them, Ye know nothing at all,
А един от тях на име Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,
50 nor do ye take account that it is expedient for you that one man should die for the people, and that the whole nation perish not.
нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.
51 Now this he said not of himself: but being high priest that year, he prophesied that Jesus should die for the nation;
Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,
52 and not for the nation only, but that he might also gather together into one the children of God that are scattered abroad.
и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.
53 So from that day forth they took counsel that they might put him to death.
И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.
54 Jesus therefore walked no more openly among the Jews, but departed thence into the country near to the wilderness, into a city called Ephraim; and there he tarried with the disciples.
Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.
55 Now the passover of the Jews was at hand: and many went up to Jerusalem out of the country before the passover, to purify themselves.
А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.
56 They sought therefore for Jesus, and spake one with another, as they stood in the temple, What think ye? That he will not come to the feast?
И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?
57 Now the chief priests and the Pharisees had given commandment, that, if any man knew where he was, he should shew it, that they might take him.
А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.
