Hebrews 10
1 For the law having a shadow of the good [things] to come, not the very image of the things, they can never with the same sacrifices year by year, which they offer continually, make perfect them that draw nigh.
Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертвуват.
2 Else would they not have ceased to be offered, because the worshippers, having been once cleansed, would have had no more conscience of sins?
Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове.
3 But in those [sacrifices] there is a remembrance made of sins year by year.
Но в тия жертви всяка година става спомен за греховете.
4 For it is impossible that the blood of bulls and goats should take away sins.
Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.
5 Wherefore when he cometh into the world, he saith, Sacrifice and offering thou wouldest not, But a body didst thou prepare for me;
Затова Христос, като влиза в света, казва:
6 In whole burnt offerings and [sacrifices] for sin thou hadst no pleasure:
Всеизгаряния и приноси за грях не Ти са угодни.
7 Then said I, Lo, I am come (In the roll of the book it is written of me) To do thy will, O God.
Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже".
8 Saying above, Sacrifices and offerings and whole burnt offerings and [sacrifices] for sin thou wouldest not, neither hadst pleasure therein (the which are offered according to the law),
Като казва първо: " Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които впрочем се принасят според закона),
9 then hath he said, Lo, I am come to do thy will. He taketh away the first, that he may establish the second.
после казва: " Ето, дойдох да изпълня волята Ти". Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто.
10 By which will we have been sanctified through the offering of the body of Jesus Christ once for all.
С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло еднаж за винаги.
11 And every priest indeed standeth day by day ministering and offering oftentimes the same sacrifices, the which can never take away sins:
И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;
12 but he, when he had offered one sacrifice for sins for ever, sat down on the right hand of God;
но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога.
13 from henceforth expecting till his enemies be made the footstool of his feet.
та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.
14 For by one offering he hath perfected for ever them that are sanctified.
Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.
15 And the Holy Ghost also beareth witness to us: for after he hath said,
А и Светия Дух ни свидетелствува за това; защото след като е казал:
16 This is the covenant that I will make with them After those days, saith the Lord; I will put my laws on their heart, And upon their mind also will I write them; [then saith he],
"Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърдцата им, И ще ги напиша в умовете им", прибавя:
17 And their sins and their iniquities will I remember no more.
"И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".
18 Now where remission of these is, there is no more offering for sin.
А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях.
19 Having therefore, brethren, boldness to enter into the holy place by the blood of Jesus,
И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,
20 by the way which he dedicated for us, a new and living way, through the veil, that is to say, his flesh;
през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,
21 and [having] a great priest over the house of God;
и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22 let us draw near with a true heart in fulness of faith, having our hearts sprinkled from an evil conscience, and our body washed with pure water:
нека пристъпваме с искрено сърдце в пълна вяра, със сърдца очистени от лукава съвест ( Или: Поръсена от нечиста съвест ) и с тяло измито в чиста вода;
23 let us hold fast the confession of our hope that it waver not; for he is faithful that promised:
нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;
24 and let us consider one another to provoke unto love and good works;
и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,
25 not forsaking the assembling of ourselves together, as the custom of some is, but exhorting [one another]; and so much the more, as ye see the day drawing nigh.
като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
26 For if we sin wilfully after that we have received the knowledge of the truth, there remaineth no more a sacrifice for sins,
Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,
27 but a certain fearful expectation of judgment, and a fierceness of fire which shall devour the adversaries.
но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.
28 A man that hath set at nought Moses’ law dieth without compassion on [the word of] two or three witnesses:
Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели;
29 of how much sorer punishment, think ye, shall he be judged worthy, who hath trodden under foot the Son of God, and hath counted the blood of the covenant, wherewith he was sanctified, an unholy thing, and hath done despite unto the Spirit of grace?
тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
30 For we know him that said, Vengeance belongeth unto me, I will recompense. And again, The Lord shall judge his people.
Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".
31 It is a fearful thing to fall into the hands of the living God.
Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.
32 But call to remembrance the former days, in which, after ye were enlightened, ye endured a great conflict of sufferings;
Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,
33 partly, being made a gazingstock both by reproaches and afflictions; and partly, becoming partakers with them that were so used.
кога опозорявани с хули и оскръбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.
34 For ye both had compassion on them that were in bonds, and took joyfully the spoiling of your possessions, knowing that ye yourselves have a better possession and an abiding one.
Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.
35 Cast not away therefore your boldness, which hath great recompense of reward.
И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.
36 For ye have need of patience, that, having done the will of God, ye may receive the promise.
Защото ви е нуждно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.
37 For yet a very little while, He that cometh shall come, and shall not tarry.
"Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.
38 But my righteous one shall live by faith: And if he shrink back, my soul hath no pleasure in him.
А който е праведен пред Мене ( Гръцки: Моя праведник ), ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".
39 But we are not of them that shrink back unto perdition; but of them that have faith unto the saving of the soul.
Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.
