Acts 4
1 And as they spake unto the people, the priests and the captain of the temple and the Sadducees came upon them,
И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата стража и Садукеите надойдоха върху тях,
2 being sore troubled because they taught the people, and proclaimed in Jesus the resurrection from the dead.
възмутени задето те поучаваха людете и проповядваха, в лицето на Исуса, възкресението на мъртвите.
3 And they laid hands on them, and put them in ward unto the morrow: for it was now eventide.
И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за утрешния ден, защото беше вече привечер.
4 But many of them that heard the word believed; and the number of the men came to be about five thousand.
А мнозина от тия, които чуха словото, повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.
5 And it came to pass on the morrow, that their rulers and elders and scribes were gathered together in Jerusalem;
И на утрешния ден се събраха в Ерусалим началниците им, Старейшините, и книжниците;
6 and Annas the high priest [was there], and Caiaphas, and John, and Alexander, and as many as were of the kindred of the high priest.
и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Йоан, Александър и всички които бяха от първосвещеническия род.
7 And when they had set them in the midst, they inquired, By what power, or in what name, have ye done this?
И като поставиха Петра и Йоана насред, питаха ги: С каква сила, или в кое име, извършихте това?
8 Then Peter, filled with the Holy Ghost, said unto them, Ye rulers of the people, and elders,
Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и Старейшини,
9 if we this day are examined concerning a good deed done to an impotent man, by what means this man is made whole;
ако ни изпитвате днес за едно благодеяние сторено на немощен човек, чрез какво биде той изцелен,
10 be it known unto you all, and to all the people of Israel, that in the name of Jesus Christ of Nazareth, whom ye crucified, whom God raised from the dead, [even] in him doth this man stand here before you whole.
да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, когото вие разпнахте, когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав.
11 He is the stone which was set at nought of you the builders, which was made the head of the corner.
Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.
12 And in none other is there salvation: for neither is there any other name under heaven, that is given among men, wherein we must be saved.
И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.
13 Now when they beheld the boldness of Peter and John, and had perceived that they were unlearned and ignorant men, they marveled; and they took knowledge of them, that they had been with Jesus.
А те, като гледаха с дързост на Петра и Йоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.
14 And seeing the man which was healed standing with them, they could say nothing against it.
А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.
15 But when they had commanded them to go aside out of the council, they conferred among themselves,
Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:
16 saying, What shall we do to these men? for that indeed a notable miracle hath been wrought through them, is manifest to all that dwell in Jerusalem; and we cannot deny it.
Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките Ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях и не можем да го опровергаем.
17 But that it spread no further among the people, let us threaten them, that they speak henceforth to no man in this name.
Но, за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.
18 And they called them, and charged them not to speak at all nor teach in the name of Jesus.
прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак, нито да поучават в Исусовото име.
19 But Peter and John answered and said unto them, Whether it be right in the sight of God to hearken unto you rather than unto God, judge ye:
А Петър и Йоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бог, разсъдете;
20 for we cannot but speak the things which we saw and heard.
Защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.
21 And they, when they had further threatened them, let them go, finding nothing how they might punish them, because of the people; for all men glorified God for that which was done.
А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете; защото всички славеха Бога за станалото.
22 For the man was more than forty years old, on whom this miracle of healing was wrought.
Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.
23 And being let go, they came to their own company, and reported all that the chief priests and the elders had said unto them.
И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха първосвещениците и старейшините.
24 And they, when they heard it, lifted up their voice to God with one accord, and said, O Lord, thou that didst make the heaven and the earth and the sea, and all that in them is:
А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, ти си Бог, който си направил небето, земята, морето, и всичко що е в тях,
25 who by the Holy Ghost, [by] the mouth of our father David thy servant, didst say, Why did the Gentiles rage, And the peoples imagine vain things?
ти чрез Светия Дух, говорещ чрез устата на слугата ти, баща на Давида, си рекъл: "Защо се разяряваха народите, и людете намислюваха суети?
26 The kings of the earth set themselves in array, And the rulers were gathered together, Against the Lord, and against his Anointed:
Опълчаваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, против Господа и против неговия Помазаник".
27 for of a truth in this city against thy holy Servant Jesus, whom thou didst anoint, both Herod and Pontius Pilate, with the Gentiles and the peoples of Israel, were gathered together,
Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците н израилевите люде, се събраха в тоя град против твоя свят Служител Исуса, когото си помазал,
28 to do whatsoever thy hand and thy counsel foreordained to come to pass.
за да извършат всичко що твоята ръка и твоята воля са определили да стане.
29 And now, Lord, look upon their threatenings: and grant unto thy servants to speak thy word with all boldness,
И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на своите слуги да говорят твоето слово с пълна дързост.
30 while thou stretchest forth thy hand to heal; and that signs and wonders may be done through the name of thy holy Servant Jesus.
докато ти простираш ръката си за да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на твоя свет служител Исуса.
31 And when they had prayed, the place was shaken wherein they were gathered together; and they were all filled with the Holy Ghost, and they spake the word of God with boldness.
И като се помолиха, потресе се мястото дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.
32 And the multitude of them that believed were of one heart and soul: and not one [of them] said that aught of the things which he possessed was his own; but they had all things common.
А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.
33 And with great power gave the apostles their witness of the resurrection of the Lord Jesus: and great grace was upon them all.
И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.
34 For neither was there among them any that lacked: for as many as were possessors of lands or houses sold them, and brought the prices of the things that were sold,
Па и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или, на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,
35 and laid them at the apostles’ feet: and distribution was made unto each, according as any one had need.
и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.
36 And Joseph, who by the apostles was surnamed Barnabas (which is, being interpreted, Son of exhortation), a Levite, a man of Cyprus by race,
Така Йосиф, наречен от апостолите Варава (което значи син на увещание), Левит, родом Кипрянин,
37 having a field, sold it, and brought the money, and laid it at the apostles’ feet.
като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.
