Acts 11
1 Now the apostles and the brethren that were in Judaea heard that the Gentiles also had received the word of God.
И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че и езичниците приели Божието слово.
2 And when Peter was come up to Jerusalem, they that were of the circumcision contended with him,
И когато Петър възлезе в Ерусалим, ония, които бяха от обрязаните, се препираха с него, казвайки:
3 saying, Thou wentest in to men uncircumcised, and didst eat with them.
При необрязани човеци си влизал и си ял с тях.
4 But Peter began, and expounded [the matter] unto them in order, saying,
А Петър захвана та им изложи наред станалото, като каза:
5 I was in the city of Joppa praying: and in a trance I saw a vision, a certain vessel descending, as it were a great sheet let down from heaven by four corners; and it came even unto me:
Аз бях на молитва в град Иопия, и в изстъпление видях видение: един съд като голяма плащаница слизаше, спускан чрез четирите ъгъла от небето, и дойде дори до мене.
6 upon the which when I had fastened mine eyes, I considered, and saw the fourfooted beasts of the earth and wild beasts and creeping things and fowls of the heaven.
В него като се взрях и разсъждавах, видях земните четвероноги, зверове, и гадини, и небесни птици.
7 And I heard also a voice saying unto me, Rise, Peter; kill and eat.
Чух още и глас който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.
8 But I said, Not so, Lord: for nothing common or unclean hath ever entered into my mouth.
Но аз рекох, Никак Господи, защото не е влизало в устата ми нищо мръсно или нечисто.
9 But a voice answered the second time out of heaven, What God hath cleansed, make not thou common.
Обаче, втори глас от небето продума, Което е Бог очистил, ти за мръсно го не считай.
10 And this was done thrice: and all were drawn up again into heaven.
Това стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето.
11 And behold, forthwith three men stood before the house in which we were, having been sent from Caesarea unto me.
И, ето, същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме.
12 And the Spirit bade me go with them, making no distinction. And these six brethren also accompanied me; and we entered into the man’s house:
И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не правя разлика между човеците, а с мене дойдоха и шестимата тия братя, и влязохме в къщата на човека.
13 and he told us how he had seen the angel standing in his house, and saying, Send to Joppa, and fetch Simon, whose surname is Peter;
И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва, Прати човеци в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър;
14 who shall speak unto thee words, whereby thou shalt be saved, thou and all thy house.
той ще ти каже думи чрез които ще се спасиш и целия ти дом.
15 And as I began to speak, the Holy Ghost fell on them, even as on us at the beginning.
И когато почнах да говоря, Светият Дух слезе на тях както и на нас изначало.
16 And I remembered the word of the Lord, how that he said, John indeed baptized with water; but ye shall be baptized with the Holy Ghost.
Тогава си спомних думата на Господа, как каза, Йоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.
17 If then God gave unto them the like gift as [he did] also unto us, when we believed on the Lord Jesus Christ, who was I, that I could withstand God?
И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз та да можех да възпрепятствувам на Бога?
18 And when they heard these things, they held their peace, and glorified God, saying, Then to the Gentiles also hath God granted repentance unto life.
Като чуха това, те престанаха да възражават, и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.
19 They therefore that were scattered abroad upon the tribulation that arose about Stephen travelled as far as Phoenicia, and Cyprus, and Antioch, speaking the word to none save only to Jews.
Между това, разпръснатите от гонението, което стана по убиването на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър, и Антиохия, като на никой друг не известяваха словото, освен на юдеите.
20 But there were some of them, men of Cyprus and Cyrene, who, when they were come to Antioch, spake unto the Greeks also, preaching the Lord Jesus.
Обаче между тях имаше някои Кипряни и Киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.
21 And the hand of the Lord was with them: and a great number that believed turned unto the Lord.
Господнята ръка беше с тях; та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.
22 And the report concerning them came to the ears of the church which was in Jerusalem: and they sent forth Barnabas as far as Antioch:
И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;
23 who, when he was come, and had seen the grace of God, was glad; and he exhorted them all, that with purpose of heart they would cleave unto the Lord:
който, като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.
24 for he was a good man, and full of the Holy Ghost and of faith: and much people was added unto the Lord.
Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.
25 And he went forth to Tarsus to seek for Saul:
Тогава той отиде в Тарс да търси Савла;
26 and when he had found him, he brought him unto Antioch. And it came to pass, that even for a whole year they were gathered together with the church, and taught much people; and that the disciples were called Christians first in Antioch.
и като го намери, доведе го в Антиохия, та, като се събираха с църквата цяла година, научиха значително множество. И първом в Антиохия учениците се нарекоха Християни.
27 Now in these days there came down prophets from Jerusalem unto Antioch.
И през тия дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия,
28 And there stood up one of them named Agabus, and signified by the Spirit that there should be a great famine over all the world: which came to pass in the days of Claudius.
един от които, на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че щеше да настане голям глад по цялата вселена; какъвто и стана в дните на Клавдия.
29 And the disciples, every man according to his ability, determined to send relief unto the brethren that dwelt in Judaea:
Затова, учениците наредиха да изпратят всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея;
30 which also they did, sending it to the elders by the hand of Barnabas and Saul.
което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла.
